Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Защото той не може да направи нищо по въпроса и тази информация не може да му помогне. Нали го чу — той е методичен тип, пристъпва внимателно и обмислено, анализирайки подробно всеки ход. В това е силата му. А с поменятчиките ще му се наложи да разпитва всички в геометрична прогресия.

— Не те разбирам. Каква геометрична прогресия?

— Имам предвид дузина възможни посоки едновременно. Всички моментално се превръщат в заподозрени и макар да търси само един човек, ще трябва да изучава цели групи. А аз искам да се концентрира на димната завеса, да задълбае във всяка задача, възлагана някому на петия етаж, независимо дали изпълнението й е трябвало да стане на осем пресечки или на осемстотин мили от Държавния департамент, докато не открие някого, който не е бил там, където е трябвало да бъде.

— Обясни ми го много добре.

— Благодаря.

— Обаче можеше да добавиш възможността да се използва кукла.

Хейвлок я погледна през светлината на свещите и на устните му плъзна полуусмивка. Тя също се усмихна, без да сваля поглед от очите му.

— Дявол да го вземе, знаеш ли, че си абсолютно права — каза той и тихо се засмя.

— Не аз правих списъка, а ти. Не може да се очаква да се сетиш за всичко.

— Благодаря ти за проявеното разбиране. Ще повдигна този въпрос сутринта. Сега се сещам — защо не го направи ти? Не бих казал, че беше особено притеснена.

— Аз се обаждах само за да задам някои въпроси, а не да давам заповеди или съвети. Има разлика в тези неща. Не е редно да нареждам на Бредфорд или да му давам съвети, докато не ме приеме. А ако се наложи все пак да го направя, ще бъде под формата на въпроси, които навеждат на някакво заключение.

— Странно е, че говориш така. Тебе те приеха — Бредфорд го чу от устата на Беркуист. Няма по-тежко мнение от неговото.

— Нямах предвид да бъда приета в този смисъл. Имах предвид той сам да ме приеме. Той се чувства неловко с жените — може би е проява на нетърпение. Не му завиждам на живота, нито на съпругата му — той е един дълбоко притеснен човек.

— Трудно би могло да се намери нещо по-голямо от това, което му е на главата, какво чудно, че е притеснен.

— Става дума за много преди този момент, Михаил. В него виждам един безкрайно умен и талантлив човек, при когото тези две неща не се смесват особено добре. Мисля, че той усеща в себе си някакво безсилие и това докосва някаква струйка в съпругите му… би докоснало сърцето на всяка жена впрочем.

— Отново ли съм със Зигмунд?

— Limburski sýr! — изсмя се Джена. — Знаеш, че обичам да наблюдавам хората. Спомняш ли си онзи бижутер в Триест — плешивия мъж, чийто магазин се използваше като пощенска кутия от МИ-6? Ти каза, че той бил… Каква беше особената дума, която използва за него? Нещо като houkačka ?

— Похотлив. Да, казах, че се разхожда около жените в магазина си с шип в гащите.

— А пък аз ти казах, че е обратен.

— И се оказа права, защото дори когато ти разкопча няколко копчета на блузката си, онзи кучи син продължи да върви след мен!

И двамата се засмяха и смехът им отекна между покритите с велурени тапети стени. Джена се пресегна и го докосна по ръката.

— Хубаво е, че отново можем да се смеем, Михаил.

— Хубаво е да се смея заедно с тебе. Не знам колко често ще ни се удаде да го правим.

— Трябва да имаме време за това. Мисля, че е страшно важно.

— Обичам те, Джена.

— Тогава защо не попиташ въоръжения ни Ескофие къде ще спим? Не искам да изглеждам nevyspaný , скъпи, но аз също те обичам. Искам да бъда близо до тебе, а не с някаква маса между нас.

— Значи, че преценката ти за мен е, че не съм обратен?

— Не знам, може да е латентно в тебе. Ще се възползвам от онова, което съумея да извлека.

— Колко директно. Винаги съм казвал, че си пряма.

Въоръженият Ескофие влезе в трапезарията.

— Още кафе? — предложи той.

— Не, благодаря — отговори Хейвлок.

— Тогава малко бренди?

— О, мисля, че не — обади се Джена.

— Ами телевизия?

— Ами къде например ще спим?

— Тук удобствата не са нещо особено.

— Ще се примирим с това — въздъхна Майкъл.

Той седеше на пейка в спалнята пред загасващия огън извиваше врат и въртеше рамото си. Беше се подчинил на заповедта, а Джена го заплаши, че няма да бъде мила с него седем години, ако не се подчини. След това тя слезе долу за бинтове, нещо за промиване на рани и без съмнение всичко останало, което можеше да послужи на непосредствените й медицински амбиции.