Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Произнесохте унищожително слово за човешката суетност — каза Майкъл и тръгна към дивана. — Но това е обикновен недостатък, какъвто вие може и да не притежавате, но ние, останалите, си го имаме. Проблемът е, че сте го мразели.

— Не, тук грешите — отново поклати глава Бредфорд. — Не може да се мрази такъв като Матиас — продължи той и погледна Джена. — Човек може да изпитва страхопочитание, боязън, може дори да бъде хипнотизиран, но не може да изпитва омраза.

— Нека се върнем към Парсифал — предложи Хейвлок и седна на страничната облегалка на дивана. — Откъде мислите, че се е появил?

— Дойде от нищото и изчезна пак там.

— За второто може и да е така, но за първото се съмнявам. Той е дошъл отнякъде. Редовно се е срещал с Матиас в продължение на седмици, вероятно дори месеци.

— Проверихме календара със срещите на Матиас многократно. Освен това прегледахме дневниците му, секретните срещи, маршрутите, по които е пътувал: къде е бил, с кого се е срещал, като се започне с дипломатите и се свърши с портиерите. Не забелязахме никакви повторения. Нищо!

— Искам тази информация. Можете ли да го организирате?

— Вече е разпоредено да ви бъде доставена.

— Имате ли някакви съображения относно интервала от време, когато това е ставало?

— Да, направен бе спектрален анализ на второто копие и той показа, че става дума за последните шест месеца.

— Отлично.

— Но това можеше да се предположи.

— Направете ми една услуга — каза Майкъл, седна на дивана и взе бележника си.

— За какво става дума? — изненада се помощник-секретарят.

— Никога не предполагайте — Хейвлок записа нещо в бележника и допълни: — Въпреки че точно в този момент аз ще направя едно предположение. Парсифал е руснак. Най-вероятно неизползван, нерегистриран досега беглец оттам.

— Ние също… предположихме това. Някой с изключителни познания за възможностите на Съветския съюз в областта на стратегическите оръжия.

— Защо смятате така? — попита Джена Карас.

— Изхождам от споразуменията. В тях се съдържат данни, отнасящи се до нападателните и отбранителните ядрени удари, които съвпадат с нашите точни сведения относно техните системи.

Майкъл си отбеляза още нещо.

— Също толкова важно — потвърди той, като гледаше към Джена — е, че Парсифал е знаел къде да намери „Двусмисленост“. След като е осъществил контакта, агентът къртица се е свързал с Москва и се е снабдил с уликите срещу теб… предназначени за такива като мен. „Двусмисленост“ после отива в Коста Брава и написва отново сценария, който трябва да се изиграе на плажа. — Майкъл отново се обърна към помощник държавния секретар: — Именно там настъпва разривът, нали?

— Точно така мисля и съм съгласен с вас. По мое убеждение на онзи плаж се е намирал „Двусмисленост“, а не Парсифал. По-нататък смятам, че „Двусмисленост“ се е върнал във Вашингтон, за да установи, че е загубил следите на Парсифал. Разбрал е, че е бил използван и захвърлен, а това развитие на нещата сигурно сериозно го е разтревожило.

— Защото, за да накара КГБ да сътрудничи, той е трябвало да обещае нещо изключително в замяна? — попита Хейвлок.

— Да, но в този момент се получава телеграма от Ростов, която се оказва непредвидено затруднение. Ростов на практика ни съобщава, че ако има някаква връзка, то тя нито е санкционирана, нито е контролирана.

— Той е прав. Обясних това на Беркуист… Нещата добре се връзват, при това още от самото начало. Тук е отговорът на случилото се в Атина. Ростов говореше за един отдел на КГБ, наследил традициите на касапите маниаци от едновремешното ОГПУ — отдел, в който работят глутница вълци.

— Военная контраразведка — поясни Джена и тихо допълни: — ВКР.

— „Двусмисленост“ не е някакъв майор или полковник от КГБ, той е член на вълчата глутница. Това са хората, с които се е договарял, и това са може би най-лошите новини за вас, мистър Бредфорд. КГБ, с цялата си параноя, е една организация, която се занимава със събиране на разузнавателна информация, която направо може да бъде окачествена като стабилна в сравнение с тази на фанатиците от „Военная“.

— Фанатици в близост до нещо ядрено… това е комбинация, която този свят не бива да си позволява.

— Ако „Военная“ сложи ръка на Парсифал първа, светът ще трябва да се примири с тази комбинация. — Майкъл отпи една по-голяма глътка, отколкото възнамеряваше, усещайки, че го обхваща страх. Той отново вдигна бележника си: — Значи съществува агент къртица, когото наричаме „Двусмисленост“, кооперирал се с руснак, когото сме кръстили Парсифал, който от своя страна е партньор на Матиас в създаването на тези безумни споразумения, които биха могли да взривят земното кълбо. Матиас практически рухва, прибран е на тихо място, за да бъде подложен на терапия — остров Пуул — а Парсифал продължава сам. Този път вече наистина сам, защото е изоставил агента.