Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

„Пети стерилен“ на практика предоставяше една друга форма на временно пребиваване, обслужвайки клиенти, които можеха да предложат много повече на правителството на Съединените щати, отколкото прокудените изгнаници в Мейсън Фолс, Пенсилвания. През годините оттук бяха минали много високопоставени бежанци, които оставаха, за да бъдат подложени на подробен разпит. Учени, дипломати, разузнавачи, военни — по едно или друго време бяха живели тук. „Пети стерилен“ бе запазен за хора, които Вашингтон смяташе за жизненоважни за непосредствените интереси на страната в определени кризисни моменти. Хейвлок и Джена Карас пристигнаха в правителствена кола без номера в четири и двайсет следобед. Помощник държавният секретар Емъри Бредфорд ги очакваше.

Взаимните обвинения бяха кратки — беше излишно да се обсъждат минали грешки. Бредфорд бе говорил с президента, от когото разбрал, че „край масата ще има още два стола“. В „Пети стерилен“ обаче те седнаха в кабинета на собственика — малка стая, обзаведена като за високопоставен провинциалист: диван и кресла с дебела тапицерия, кожа, бронз и скъпо дърво в хармонични съчетания, окачени по стените сувенири, които не казваха нищо съществено. Зад дивана имаше масивна чамова маса, на която беше поставен сребърен поднос с чаши, кофичка за лед и бутилки. Хейвлок и Джена си наляха питиета, Бредфорд се въздържа.

— Какво разказахте на мис Карас? — попита помощник-секретарят.

— Всичко, което научих на остров Пуул.

— Трудно ми е да кажа нещо… трудно ми е даже да мисля — отбеляза Джена. — Предполагам, че най-точно бих могла да изразя чувствата си като смес от страхопочитание и ужас едновременно.

— Добра комбинация — съгласи се Бредфорд.

— Това, което искам от вас — обърна се Хейвлок към Бредфорд, като заобиколи дивана с чаша в ръка и седна до Джена — е всичко, с което разполагате, имената на всички, без значение доколко са замесени, още от самото начало. Не ме интересува колко време може да отнеме това. Можем да останем тук цялата нощ. И докато го правите, ще ви задавам въпроси, ще си водя бележки, а когато свършите, ще ви дам списък на нещата, които искам.

Само след четири минути Майкъл зададе първия си въпрос:

— Маккензи? ЦРУ? Черните операции. Един от най-добрите хора на Ленгли.

— Беше ми казано, че е най-добрият — вметна Бредфорд.

— Значи сценарият в Коста Брава е негова разработка?

— Да.

— И той е бил вторият наблюдател — онзи, който е донесъл окървавените дрехи за съдебномедицинска експертиза?

— Точно смятах да…

— Кажете ми — прекъсна го Хейвлок — той ли е починалият от сърдечен удар… край Чесапийк?

— Да, в яхтата си.

— Разследвани ли са обстоятелствата? Направена ли е аутопсия?

— Направена е, макар разследването да бе само неофициално.

— Какво означава това?

— Когато става дума за човек като него, най-добре е да не се дава повод за слухове. Лекарят прояви готовност да сътрудничи и се съгласи на подробен разпит — това е един много изтъкнат медик. Рентгеновите снимки бяха анализирани както от него, така и от нашите хора. Заключението беше единодушно: масивен кръвоизлив на аортата — Бредфорд понижи глас: — Това бе и първата ни мисъл, след като научихме новината. Мисля, че не пропуснахме нищо.

— Благодаря — каза Хейвлок и си отбеляза нещо в бележника. — Продължете.

Джена остави чашата си на масичката.

— Той ли беше придружителят ви във фоайето на хотела в Барселона?

— Да, операцията е негова.

— Този човек беше много ядосан. В очите му личеше по-скоро гняв, отколкото загриженост.

— Това е естествено за хора с неговата професия.

— Той изкърти вратата ми с пистолет в ръка.

— Беше обезпокоен, всъщност и двамата се безпокояхме. Мис Карас, само да бяхте слязла или поне да бяхте останала в стаята си…

— Моля ви, продължете нататък — прекъсна ги Майкъл. Помощник-секретарят продължи, а Хейвлок и Джена слушаха внимателно, прекъсваха го с въпроси, за да изяснят някои подробности. Час по-късно Бредфорд вече беше наясно, че Джена Карас е достоен партньор със значителен опит. Тя задаваше почти толкова въпроси, колкото и Майкъл, често, за да уточни неща, които разкриваха възможности, останали незабелязани в предишните дискусии.

Бредфорд стигна в разказа си до нощта, когато бяха убити тримата стратези и когато анонимното лице, използвало паролата „Двусмисленост“, бе позвънило в Рим, за да обяви Хейвлок за „неспасяем“. Помощник държавният секретар описа подробно проверките, които бе направил на персонала в отдел L на петия етаж за интересуващия ги интервал от време. Никой според него не би могъл да бъде „Двусмисленост“.