Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Нямаше нито време, нито възможност да се изпратят куриери, макар и с част от тази информация или дори с намек за истинското състояние на Матиас. Не знаехме как ще постъпите, какво и на кого ще разкажете за онази нощ. По наша преценка — моя преценка — ако мъжът, когото наричаме Парсифал, е бил в Коста Брава или е станал част от променената стратегия и помисли, че е бил разпознат онази нощ, това спокойно би могло да го провокира да направи немислимото. И ние не можем да допуснем даже възможността това да се случи.

— Толкова много въпроси… — Майкъл затвори очи под яркия блясък на лампите. — Толкова много неща, които просто не мога да свържа едно с друго.

— Това може да стане, след като и ако ние двамата се споразумеем да се присъедините към нас.

— Апаха — прошепна Хейвлок, избягвайки да реагира на коментара на Беркуист — Палатин… червеният Огилви. Беше ли това случайност? Беше ли изстрелът предназначен за мене или е бил за него, защото е знаел нещо за това тук? Той спомена за някакъв мъж, който е умрял от сърдечен удар в Чесапийк.

— Смъртта на Огилви наистина е грешка. Куршумът е бил предназначен за вас. Другите обаче не са обикновен нещастен случай.

— Кои други?

— Останалите трима стратези на „Консулски операции“ бяха убити във Вашингтон.

Хейвлок замръзна, поемайки информацията мълчаливо.

— Заради мене? — запита той след малко.

— Индиректно. Но, от друга страна, вие сте в центъра на всичко поради простия въпрос, на който никой не може да отговори: защо Матиас е постъпил така с вас?

— Моля ви, разкажете ми за стратезите.

— Те са знаели кой е съветската връзка на Парсифал — отговори президентът. — Или са щели да научат следващата нощ след ликвидирането ви при Кол де Мулине.

— Парола „Двусмисленост“. Тук ли е той?

— Да. Стърн му е дал паролата. Знаем къде е, но не знаем кой е.

— Къде е?

Мога да ви кажа, но мога да реша и да не казвам.

— За Бога! С цялото си уважение към вас, г-н президент, позволете ми да ви попитам дали се замисляте, че можете да ме използвате? Не да ме убиете, а да ме използвате!

— Защо да се замислям? Можете ли да ми помогнете? Да ни помогнете?

— Прекарах шестнайсет години като действащ агент преследвах и ме преследваха. Говоря пет езика без акцент, ползвам три други и даже не знам с колко диалекта мога да се оправя. Познавам една страна на Ентъни Матиас по-добре от всички останали — знам какво чувства. И което е от по-голямо значение за конкретната ситуация, разкрил съм повече двойни агенти, отколкото всички останали в Европа, взети заедно. Да, наистина мисля, че мога да помогна.

— Тогава искам да получа вашия отговор. Възнамерявате ли да изпълните заплахата си? Онези тринайсет страници, които могат…

— Изгорете ги — прекъсна го Хейвлок, който наблюдаваше очите на президента и започваше да му вярва.

— Но това са само копия — отбеляза Беркуист.

— Аз ще се свържа с нея. Тя е на две мили оттук, в Савана.

— Много добре. Лицето, което нарекохме „Двусмисленост“, се намира на петия етаж в Държавния департамент. Един от шейсет и петте, може би седемдесетте възможни мъже или жени. Доколкото ми е известно, думата за такива като него е „къртица“.

— Стеснили сте кръга толкова много? — запита Майкъл и отново седна.

— Заслугата е на Емъри Бредфорд. Той е по-добър човек, отколкото си мислите. И никога не е възнамерявал да причини нещо лошо на Карас.

— Тогава е бил некомпетентен.

— Мисля, че той пръв ще се съгласи с подобно определение. И все пак, ако тя беше следвала инструкциите му, вие двамата щяхте да бъдете върнати тук.

— А вместо това бях обявен за „неспасяем“.

— Нека ви кажа нещо, мистър Хейвлок — каза президентът и пак се наведе напред в стола си: — Ако бяхте на мое място, ако знаехте това, което вече научихте, как щяхте да постъпите?

Майкъл погледна екрана, а изумителните думи горяха в главата му.

— По същия начин. Аз съм човек, който може да бъде пожертван.

— Благодаря ви — президентът се изправи. — Между другото никой тук, на остров Пуул, не знае за тези документи. Нито лекарите, нито техниците, нито военните. Те са известни само на петима. И на Парсифал. Единият от тях е психиатър от „Бетезда“, специалист по умствените разстройства, свързани с халюцинации, който идва с хеликоптер веднъж седмично, за да поработи с Матиас в тази стая.

— Разбирам.

— А сега нека излезем от това място, докато все още не сме загубили разсъдъка си — завърши Беркуист, отиде при проекционния апарат и го изключи, след което изгаси осветлението. — Ще бъде разпоредено двамата да излетите за базата „Андрюс“ още днес следобед. Ще ви настаним някъде в провинцията, не във Вашингтон. Не можем да рискуваме някой да ви разпознае.