Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Оставете това — обади се президентът. — Аз изпратих по следите ви наказателната рота, не помните ли?

— И все още не мога да разбера защо. Казахте, че съм започнал да разплитам нещо, че съм бил на път да разкрия някакъв пропуск в структурата на нещо. И че ако бях продължил… — Майкъл погледна към екрана и примижа — тези неща са щели да попаднат в Москва и Пекин.

— Ще ви поправя: биха могли. Но ние не можем да си позволим и най-нищожната вероятност Парсифал да изпадне в паника. Защото, ако това се случи, той без съмнение ще се насочи към Москва. Мисля, че се досещате защо.

— Той си осигурил съветската връзка. Уликите срещу Джена, всичко, което се случи в Барселона — тези неща биха били невъзможни без руското разузнаване.

— КГБ отхвърля подобна връзка; един човек вече официално направи това. Според архивите на „Кон Оп“ и по думите на подполковник Лорънс Бейлър същият този човек ви е посетил в Атина.

— Ростов?

— Да. Той, разбира се, няма представа какво отрича, но от това, което ни казва, става ясно, че ако е имало връзка, тя не е била санкционирана. Струва ни се, че това е един много угрижен човек, макар да няма престава колко са сериозни основанията му за това.

— Може и да има — поясни Хейвлок. — Той ви казва, че това може да е работа на ВКР.

— Какво, по дяволите, е това? Не съм експерт в тези неща.

— Военная контраразведка . Клон на КГБ, елитен корпус, който всява страх във всеки, който притежава достатъчно разум. Това ли е, което съм почнал да разплитам? — Майкъл спря и поклати глава. — Не, не би могло да е това. Тези неща изясних в Париж, след Кол де Мулине. Чрез един офицер на ВКР от Барселона, който дойде за мен в Париж. Но аз бях обявен за „неспасяем“ още в Рим, а не в Париж.

— Това решение беше на „Двусмисленост“, а не мое — поясни Беркуист.

— Макар и по същите съображения. Вашите думи… сър.

— Да — президентът се наведе напред. — Става дума за Коста Брава. Онази нощ на Коста Брава.

Майкъл усети, че гневът и объркването отново се връщат и едва успя да се овладее.

— Коста Брава беше шарлатанство! Измама! Аз бях използван и заради това несправедливо обвинен! Било ви е известно! Казахте, че сте част от това!

— Видяхте жената, която е била убита на онзи плаж.

Хейвлок рязко стана и със сила хвана облегалката на стола.

— Това пореден опит да бъдете забавен ли е… г-н президент?

— Не изпитвам и най-малко желание за шеги. Онази нощ в Коста Брава не трябваше да умира никой.

— Никой… Боже! Но вие го направихте! Вие, Бредфорд и онези копелета от Ленгли в Мадрид, с които говорих! Не ми разказвайте за Коста Брава, аз бях там! Отговорността е ваша — на всички вас!

— Ние дадохме ход на нещата, но не ние ги доведохме до подобен завършек. И това, мистър Хейвлок, е цялата истина.

Майкъл изпита желание да се хвърли върху екрана и да стовари ръце върху ужасните образи на него. Но в този миг се сети за думите на Джена. Не една операция, а две . И малко след това — за своите собствени думи. Прехваната. Променена .

— Почакайте малко! Вие сте започнали операцията, но без да разберете, сценарият е бил променен, прехванат, нишките са били преплетени и крайният резултат е бил различен.

— Не разполагам с подобна терминология в речника си.

— Терминологията е крайно ясна. Все едно че тъчете килим с птици и лебеди в оригиналния модел. Изведнъж те се превръщат в кондори.

— Добре, приемам корекцията. Случи се именно така.

— Лайняна история! Извинете ме.

— Аз съм от Минесота. Прехвърлял съм с лопати това, което споменахте, и то предимно тук, във Вашингтон. — Беркуист се облегна на стола. — Сега разбрахте ли?

— Мисля, че да. Това е пропускът, който може да го провали. Парсифал е бил в Коста Брава.

— Или неговият съветски помощник — поправи го президентът. — Фактът, че сте видял Карас три месеца по-късно, е станал причина да разнищите подробно случилото се онази нощ. И ако разкриехте истината, това можеше да обезпокои Парсифал. Не бяхме уверени, че ще го направите, но доколкото подобна възможност съществуваше, не можехме да си позволим последиците.

— Защо никой не ми каза? Защо никой не се свърза с мен, за да ми разкаже тези неща?

— Вие не желаехте да се върнете. Стратезите в „Кон Оп“ направиха всичко възможно това да стане. Но вие им се изплъзнахте.

— И само заради това… — Хейвлок направи безсилен, гневен жест към екрана. — Можехте да ми кажете, а не да се опитвате да ме убиете.