Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Аз… не… мога да повярвам — прошепна Хейвлок.

— Как бих искал и аз да не вярвам — въздъхна Беркуист, вдигна ръка и посочи документа отляво: — Първото споразумение предвижда осъществяването на ядрен удар срещу Китайската народна република от обединените сили на Съединените американски щати и Съветския съюз. Цел: унищожаване на всички военни съоръжения, правителствени центрове, водноелектрически централи, комуникационни системи и седем големи града, като се започне от манджурската граница и се стигне до Китайско море. — Президентът направи пауза и след малко посочи документа вдясно: — Второто споразумение предвижда почти идентичен ядрен удар срещу Съюза на съветските социалистически републики, извършен от обединените сили на Съединените щати и Китайската народна република. Разликите са минимални и са от значение само за няколкото милиона души, които ще се изпарят в атомните пламъци. Включени са и пет града, между които Москва, Ленинград и Киев. Пълно унищожение за дванайсет града, които се предвижда да бъдат изтрити от лицето на земята… Нашата нация е сключила две отделни споразумения: едното със Съветския съюз, другото — с Китайската народна република. И в двата случая ние предоставяме пълната мощ на ядрените ни оръжия за съвместен удар с партньор, който има за цел да унищожи общ враг. Диаметрално противоположни ангажименти, а Съединените щати са курвата, обслужваща два подивели жребеца. Масово унищожение. Светът, м-р Хейвлок, си има своята ядрена война, подготвена с гениална прецизност от суперзвездата Ентъни Матиас.

— Но това е някаква… лудост ! — прошепна Хейвлок с поглед, прикован върху екрана. — Ние сме партньори и в двата договора? Всеки от които ни задължава да нанесем ядрен удар… първи удар?

— А също втори, дори трети, ако се наложи, от подводници, обикалящи около крайбрежието на Китай и след това на Русия. Два безумни договора, м-р Хейвлок, и наистина ние сме страна по всеки от тях. Както е изразено в писмена форма.

— Господи… — Майкъл прегледа съдържанието на двата документа, като че ли разглеждаше деформирани израстъци на някакво отвратително, ужасно същество. — Ако това някога види бял свят, всичко е свършено.

— Сега вече разбирате — каза Беркуист, чийто поглед също не можеше да се откъсне от споразуменията, запълващи двете половини на екрана. Лицето му бе изопнато, а очите сякаш бяха потънали в орбитите си. — Това е непоносимата заплаха, под която трябва да живеем. Ако не следвам до последната буква указанията, които се изпращат до кабинета ми, ние сме заплашени от глобална катастрофа в най-истинския смисъл на тази дума. Самата заплаха е проста: ядреният пакт с Русия ще бъде показан на лидерите на Китайската народна република, а този с КНР ще бъде предоставен на Москва. И на двете места ще разберат, че са били предадени от… най-богатата проститутка в историята. Точно това ще си помислят те и светът ще си отиде в пламъците на хиляди атомни експлозии. И последната произнесена фраза ще бъде: „Това не е учение, това е истина !“ Такава е истината, м-р Хейвлок.

Майкъл почувства, че ръцете му треперят, а сърцето му бие в слепоочията. Думите на Беркуист събудиха у него някакво безпокойство, но той не можеше да открие причината. Единственото, което можеше в момента, бе да съзерцава двата документа на екрана.

— Тук няма никакви дати — прошепна той някак несвързано.

— Има и втора страница; това, което виждате, е меморандум на намеренията. През април и май трябва да се проведат съвещания, на които ще бъдат прецизирани датите за нанасяне на ударите. Уговорката с руснаците е за април, а с китайците — за май. Това значи следващият и по-следващият месец. Ударите ще бъдат осъществени до четиридесет и пет дни след всяко от съвещанията.

— Това просто не е за вярване. — Поразен, Хейвлок усети, че отново го обхваща вцепенението. Той изгледа Беркуист: — И вие ме свързахте с всичко това? С тези неща?

— Вие бяхте свързан. Бог е свидетел, че не е по ваше желание, но бяхте опасно замесен. Знаем как, не знаем защо. Но дори отговорът на въпроса „как“ бе достатъчен, за да ви обявим за „неспасяем“.

— Тогава, за Бога, как ?

— Ако се върнем в самото начало, Матиас изфабрикува уликите срещу вашата приятелка Джена Карас.

— Матиас?

— Той беше човекът, който искаше да излезете от играта. Но ние не бяхме сигурни. Излязохте ли от тази игра, или просто сменихте работата? Вместо за правителството на Съединените щати — за свещената империя на Матиас Велики.