Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Коста Брава — прошепна той дрезгаво. — Защо? И защо трябваше да стана „неспасяем“?

— Аз бях част от първото, но не съм искал второто. До колкото сме в състояние да определим, такава санкция никога не е била издавана официално.

— „Двусмисленост“?

— Да. Не знам кой се крие зад тази дума. Обаче трябва да ви кажа, че лично аз потвърдих тази заповед впоследствие.

— Защо?

— Защото приложих една точка от подписаната от вас клетва при постъпване на служба на правителството.

— А именно?

— Да отдадете живота си за своята страна, ако тя изпадне в състояние на отчаяна нужда и поиска от вас това. Всеки от нас би го направил, знаете това не по-зле от мен. И не е необходимо да ви напомням, че хиляди безименни американци са дали живота си, дори когато нуждата е била съмнителна.

— С което искате да кажете, че необходимостта да бъде пожертван животът ми… не е била съмнителна?

— Когато аз издадох заповедта, не беше.

Майкъл пое дъх и го задържа.

— А чехкинята? Джена Карас?

— Нейната смърт никога не е била желана.

— Беше!

— Не и от нас.

— „Двусмисленост“?

— Очевидно.

— И вие не знаете… О, Господи! Но моята екзекуция е била санкционирана. От вас.

Президентът кимна. Чертите на северняшкото му лице бяха омекнали, погледът в очите му бе все така твърд, но това вече не беше поглед на ловец.

— И може ли един осъден да попита защо?

— Елате с мен — каза Беркуист и се надигна от стола пред пулта в полумрака на залата. — Време е да приключим с последната фаза на вашето обучение, м-р Хейвлок. И само Бог ми е свидетел колко силно се надявам да сте подготвен за това.

Те напуснаха залата с мониторите и излязоха в малък коридор с бели стени, охраняван от огромен сержант, чието лице и отличителни ленти на гърдите говореха за много сражения. Щом видя президента, застана мирно. Главнокомандващият кимна и се насочи към широка черна врата в края на коридора. Когато Беркуист спря, Майкъл разбра, че това не е врата. Беше хранилище с колело в центъра. Отдясно се виждаше малка плочка на датчик за разпознаване на папиларните линии. Президентът постави дясната си ръка върху нея. Просветна редица разноцветни светодиоди, които се установиха в комбинация от зелено и бяло. След това той хвана с лявата си ръка колелото, а светлините отново се раздвижиха, завършвайки този път с комбинация от три зелени.

— Сигурен съм, че разбирате от тези неща повече от мене — обади се Беркуист — и затова единственото, което мога да добавя, е, че тази врата мога да отворя само аз… и един друг човек, ако се случи нещо с мен.

Смисълът беше ясен и думите не се нуждаеха от коментар. Президентът бутна вратата навътре, след което се пресегна и натисна друг датчик от вътрешната й страна, дезактивирайки невидимите лъчи на охранителната система. Той пак кимна на сержанта и подкани с жест Хейвлок да влезе. Когато се озоваха в помещението, сержантът пристъпи, затвори стоманената врата и завъртя колелото на ключалката отвън.

Намираха се в необикновена стая без прозорци, с голи стени, без излишна мебелировка, без удобства. Чуваше се лекият шум на вентилационната система. В центъра имаше маса с пет стола. На нея бяха подредени бележници, моливи и пепелници; в далечния ляв ъгъл се виждаше устройство за унищожаване на документи. Просто една маса в стая, подготвена за спешни консултации и последващо унищожаване на всякакви документални свидетелства за взетите решения. За разлика от дванайсетте апарата в мониторната зала, която току-що бяха напуснали, тук имаше само един екран и проектор със странна форма, монтиран до противоположната стена край пулт за управление.

Без да каже нито дума, Чарлс Беркуист отиде направо при пулта, намали силата на осветлението и включи проектора. На екрана се появиха две снимки, разделени с дебела вертикална черта. Това бяха страници от два отделни документа, очевидно близки по съдържание, понеже оформлението им беше сходно. Хейвлок впи поглед в тях с нарастващ ужас.

— Пред вас е същността на онова, което наричаме Парсифал — поясни тихо президентът. — Помните ли последната опера на Вебер?

— Не много добре — едва отрони Хейвлок.

— Няма значение. Само ще ви припомня, че винаги когато Парсифал докосвал до рана копието, с което Христос е бил прикован на кръста, той е добивал дарбата да изцелява. И обратно, онзи, който притежава тези документи, има силата да ги разпечата. И да ги направи достояние на света.