Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Но те не са истински — възрази Майкъл. — Това са само фрагменти.

— Той не вижда това, съзнанието му отбелязва единствено впечатлението, което те създават. Но дори да осъзнае, че това са фрагменти, както ги нарекохте, или миниатюри на известните места, лекарите твърдят, че мозъкът му ще отхвърли подобна идея и ще възприеме реалността на създаденото впечатление. По същия начин, по който отказва да осъзнае, че положението му се влошава, и настоява за все по-широки и по-широки пълномощия, докато накрая просто протяга ръка и си ги взема… Вижте четвъртия екран. На него слиза от колата пред Държавния департамент, влиза там и казва на съветника си нещо — то, разбира се, ще бъде анализирано. На петия се вижда как влиза в кабинета си — абсолютно същия, както истинския му кабинет на осмия етаж — и веднага се залавя да преглежда телеграмите и да чете графика си за деня, отново всичко идентично със случилото се през същия ден. Шестият екран го показва да провежда серия телефонни разговори — същите, които е провел и по-рано. Отговорите му често са безсмислени, част от него отхвърля гласа, друг път липсва присъщото му остроумие, но има случаи, когато това, което научаваме, просто ни изумява… Тук е вече близо шест седмици и понякога ни се струва, че само леко сме одраскали повърхността. Едва започваме да научаваме за истинския мащаб на неговите ексцеси.

— Имате предвид нещата, които е направил? — попита Хейвлок, който започваше да става неспокоен от страшния развой на събитията.

Беркуист погледна Майкъл в светлината на пулта под трепкащото сияние на екраните от другата страна на стаята.

— Да, г-н Хейвлок, става дума за… „нещата“, които е направил. Ако някога в историята на представителната власт е имало някой, който е превишавал пълномощията на кабинета си, това е Ентъни Матиас. Няма граници в това, което е обещавал, което е гарантирал от името на американското правителство. Да вземем например днешния ден. Съществува политическа линия, която се провежда, но точно в този момент на ирационална безотговорност тази линия не е изгодна на държавния секретар и ето той решава да я промени… Наблюдавайте седмия екран с надписа „текущо“ . Вслушайте се. Намира се пред бюрото си, а в съзнанието си се е върнал пет месеца назад, когато е взето двупартийно решение да се закрие посолството ни в една от новите африкански държави, която избива собствените си граждани чрез масови обесвания и с наказателни роти, отвращавайки по този начин целия цивилизован свят. Съветникът обяснява фактите.

— Г-н секретар, президентът, Щабът на обединените командвания и Сенатът се противопоставят с документи срещу поддържането на по-нататъшни контакти засега…

— Тогава няма да им разрешим, нали? Допотопните реакции не могат да се превърнат в крайъгълен камък на една последователна външна политика. Аз лично ще се свържа и ще представя свързан и обмислен план. Доставките на оръжие и на подсладено масло са международен мехлем и ние трябва да ги осигурим .

Майкъл беше изумен.

— Той е казал това? И е постъпил така?

— Сега изживява тази ситуация повторно — поясни президентът. — След няколко минути ще се свърже с мисията в Женева и ще поеме още един невероятен ангажимент… Това обаче е само един дребен пример — нещо, по което работят тази сутрин. Всъщност, колкото и възмутително да звучи, този случай е незначителен в сравнение с толкова много други. Толкова много… толкова опасни… толкова невероятни.

— Опасни?

— Да, след като един глас заглушава останалите, след като една личност се ангажира с недопустими обвързаности, след като се съгласява да придвижи споразумения, които противоречат на всичко, което нашата държава прокламира, че поддържа… споразумения, заради които възмутеният Сенат може да поиска процедура за моя импийчмънт, дори само защото съм си позволил да помисля за тях. Но дори този факт — а това е факт — е нещо незначително. Ние не можем да допуснем светът да узнае какво е направил. Ще бъдем унижени — един гигант на колене, който моли за прошка. И ако прошката не дойде, ще бъдат извадени оръжията и бомбите. Защото, разбирате ли, всичките му дела са регистрирани в писмена форма.

— Но имал ли е правото да направи това?

— Конституционно погледнато, не. Но нали е бил суперзвезда! Некоронованият крал на републиката казва, богът дава благословията си. Кой може да задава въпроси на крале и богове? Самото съществуване на подобни документи е най-плодородната почва на този свят за шантаж и изнудване в международен мащаб. Ако не можем без много шум да анулираме тези споразумения — да ги анулираме по дипломатически път под претекст, че се очаква отрицателна реакция от страна на Конгреса — те ще бъдат разкрити. А ако това се случи, всеки договор, всяко споразумение, което сме сключили през последното десетилетие — всички не твърде популярни съюзи, които в момента поддържаме навсякъде по света — ще бъдат подложени на съмнение. Външната политика на страната ще бъде доведена до колапс и доверието в нас ще бъде загубено завинаги. А когато страна като нашата няма външна политика, г-н Хейвлок, това означава война.