Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— И заради това сте ме наблюдавали? В Лондон, Амстердам, Париж… И Бог знае къде още.

— Навсякъде, където отивахте. Но вие не издадохте нищо.

— И това стана причина да се превърна в „неспасяем“?

— Вече ви обясних, че аз нямах нищо общо с първоначалната заповед.

— Добре, значи е бил „Двусмисленост“. Но след това заповедта е била дадена от вас. Била е потвърдена.

— Много, много по-късно, когато научихме какво знае той. Били са издадени две заповеди — едната с необходимите пълномощия, другата — не. Разберете, вие започнахте опасно да навлизате в същността на манипулацията, да разплитате връзката между хора от Вашингтон и техните неизвестни колеги от КГБ. В момента ние сме в състезание, погрешен ход от ваша страна, едно непредпазливо разкриване на някакъв пропуск в тази структура може да стане причина тези споразумения, тези покани за Армагедон, да бъдат показани на лидерите в Москва и Пекин.

— Почакайте малко — извика Хейвлок, разгневен и объркан. — Вие вече казахте това. Но, от друга страна, по тези споразумения е преговаряно и с Москва, и с Пекин!

Президентът на Съединените щати не отговори. Той седна на най-близкия стол до масата. Тилът на голямата му глава и проредяващата руса коса отразяваха светлината. И едва след малко проговори:

— Не, не е така, мистър Хейвлок — каза той с поглед, устремен в екрана. — Това са подробно разработените фантазии на един гениален, но луд мозък, думи на един първокласен посредник.

— Но отречете ги тогава! Та те не са истина!

Беркуист поклати глава.

— Обърнете внимание на езика! — изрече той с остър тон. — Той практически е над всякакво подозрение. Вътре има позовавания на най-тайните оръжия в нашия арсенал. Дислокация, пароли за активиране, спецификации, стратегически съображения — информация, за разкриването, на която обвинението би било предателство, а присъдата — затвор за не по-малко от трийсет години. В Москва или Пекин тези, които имат, макар и непряка връзка с данните по въоръженията в подобни документи, просто ще бъдат разстреляни без съд, ако има дори малка вероятност, че съзнателно или не са разкрили, макар и част от подобна информация. Президентът замълча и извърна леко глава наляво, без да откъсва поглед от екрана. — Това, което трябва да разберете, е, че ако лидерите в Москва или Пекин видят проектодоговора с противната страна, те без сянка от съмнение ще бъдат убедени в неговата автентичност. Всяка стратегическа позиция, всяка технико-тактическа характеристика на ракета-носител, всяка тактическа цел са изпипани до най-малката подробност, без да е пропуснато нищо, което да даде повод за дебати… дори графикът на роботизираната окупация на поразените територии.

— „Изпипани“? — попита Майкъл, когото думата подразни с нещо.

Беркуист се обърна и в погледа му отново се беше върнал ловецът, макар страхът да си личеше.

— Да, мистър Хейвлок, изпипани. Ето сега стигаме до сърцевината на Парсифал. Тези споразумения са разработени от необикновени, необикновено информирани мозъци. Двама души, които са изпипали всеки детайл, всяка стъпка, всяка точка, сякаш от това е зависило увековечаването им в историята. Една атомна шахматна партия, от изхода, на която зависи кой получава вселената… или по-скоро онова, което ще остане от нея.

— Защо мислите така?

— Разкрива го отново анализът на използвания език. Документите са продукт на две глави. Не е необходимо човек да е психиатър или патолог, за да разпознае приноса на всеки. По-правилно би било да кажа, че Матиас не би могъл да ги създаде сам — той просто не е имал пряк достъп до чисто военната информация. Но с помощта на друг — руснак, който знае за възможностите на китайците — те биха могли да го направят. И са го направили. Двамата .

С поглед, устремен към президента, Хейвлок проговори:

— Другият е Парсифал, нали? — попита той тихо. — Онзи, който може да отвори рани… по целия свят.

— Да. Той притежава оригиналния комплект на тези документи — единствения друг комплект, който той твърди, че съществува. И трябва да му вярваме. Опрял е атомния си пистолет до главите ни… до моята глава.

— Значи е установил контакт с вас — отбеляза Хейвлок и премести поглед върху екрана. — И вие имате тези страници от него, а не от Матиас.

— Да. Исканията му първоначално бяха от финансов характер, нарастваха с всеки следващ контакт, докато станаха повече от възмутителни — направо астрономични. Милиони и милиони, последвани от нови милиони. Решихме, че зад всичко това стоят политически мотиви. Та той разполагаше с ресурсите, необходими, за да купи цели правителства, да финансира революции из целия Трети свят, да спонсорира тероризма. Държахме под окото на разузнаването цяла дузина страни, в които политическата ситуация беше нестабилна, внедрихме там най-добрите си агенти със задачата да следят и най-малката промяна в посоката, която ни интересуваше. Мислехме, че по този начин ще излезем по следите му, ще му поставим капан. Постепенно се разбра, че Парсифал изобщо не е докосвал парите — те не са нищо друго, освен средство да разбере, че ще правим каквото поиска от нас. Парите не го интересуват и никога не са го интересували. Онова, което той иска, е контрол и власт. Той иска да упражни диктат върху най-силната нация на света.