Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

В този момент дъските на пода изскърцаха, но не под краката му, а зад него! Той се обърна и видя първата врата отляво зад стълбището бавно да се отваря. Явно беше оставена открехната, защото не бе чул шум от завъртане на бравата. Пролуката бе умишлено оставена от някого, който се намираше вътре, за да може да наблюдава коридора. Нисък набит мъж се показа и опря гръб на рамката на вратата. В отпусната си ръка държеше пистолет, който бързо вдигна. Хейвлок нямаше време за оценка на ситуацията и едва успя да реагира. При други обстоятелства може би щеше да вдигне ръка или остро да прошепне някакво предупреждение — дума или сигнал, предназначен да предотврати някоя ужасна грешка. Сега вместо това той стреля. Едрокалибреният куршум повдигна мъжа и го заби в рамката. Майкъл се вгледа в пистолета, стиснат от безжизнената ръка, и разбра, че е постъпил правилно, защото оръжието бе „Буря“ — най-мощният и точен автоматик, произвеждан в Русия. Офицерът от ВКР не беше сам. И щом имаше един помощник…

Този път се чу шум от завъртане на брава и това беше вратата срещу стая номер 23. Хейвлок бързо се залепи до стената вдясно от вратата. Тя се отвори изцяло и той изскочи с вдигнат магнум, готов да стреля, да нанесе удар… или да го свали, ако се окажеше, че това е само нищо неподозиращ гост на хотела. Мъжът беше приклекнал и държеше пистолет. Хейвлок стовари цевта върху главата му. Руснакът падна вътре в стаята и повлече вратата подир себе си. Майкъл направи крачка напред и я хвана, за да не се затръшне. Остави я леко открехната и замирайки на място, отново се вслуша. Тишина, с изключение на шума от минаващите по улицата коли. Отдалечи се от вратата, без да отмества насочения към нея магнум и огледа пода за оръжието на противника си. Беше на няколко фута зад проснатата фигура. Ритна го леко навътре и се наведе да го вземе. И това беше „Буря“ — групата, изпратена в Париж, явно беше екипирана с най-доброто. Майкъл пъхна пистолета в джоба на сакото си, после повдигна главата на руснака — тялото беше омекнало и мъжът нямаше да се свести, преди да са минали няколко часа.

След това се изправи, отиде до вратата и предпазливо излезе. Резките движения бяха изцедили силите му и той се облегна на стената, поемайки си въздух бавно и дълбоко, опитвайки се да изгони болката от тялото и слабостта от главата си. Сега вече не можеше да се откаже. Сети се, че първият руснак остана на прага на стаята си близо до стълбището. Всеки момент можеше да мине някой, да погледне през отворената врата и да изпадне в истерия… разбира се, не преди да е проверил джобовете на мъртвеца за случайно останали пари. Майкъл се отлепи от стената и тихо пристъпвайки, прекоси тесния вестибюл. Затвори вратата и се върна обратно пред стая номер 23.

Събирайки сили, за миг спря пред почти изтрития с времето номер, изписан с боя на вратата. Не можеше да разчита на нищо друго, освен на шока от пълната изненада на другия. Напрегна се, отстъпи една крачка, обърна се със здравото рамо към вратата и стовари цялата тежест на тялото си върху нея. Вратата изпращя и се разтвори, офицерът от ВКР се обърна от прозореца и протегна ръка към отворения кобур на колана си. Замръзна и бавно вдигна пред себе си и двете си ръце, без да може да откъсне поглед от широкото дуло на магнума, насочен към главата му.

— Мисля, че търсите мене — каза Хейвлок.

— Но се оказва, че не съм се доверил, на когото трябва — отбеляза тихо руснакът на почти безупречен английски.

— Но това не са ваши хора — прекъсна го Майкъл.

— Ти си специален случай.

— А ти загуби.

— Не съм разпореждал да бъдеш ликвидиран. Направил го е друг или други.

— Сега вече лъжеш, но това няма значение. Както казах — ти загуби.

— Мога само да те поздравя — прошепна руснакът и отмести поглед над рамото на Хейвлок към разбитата врата.

— Изглежда, не си ме чул. Загуби. Имаше един човек в стаята срещу тази, но той няма да се погрижи за тебе.

— Разбирам.

— И друг в стаята до стълбището. Той е мъртъв.

— Нет! — Съветският агент отстъпи, а напрегнатите му пръсти бяха на сантиметри от кобура.

— Говоря руски, ако предпочиташ.

— Езикът е без значение — каза обърканият мъж. — Завършил съм Масачузетския технологичен институт.

— Или американския сектор в Новгород, с титла от КГБ?

— Кеймбридж, не Новгород — възрази руснакът с нотка на презрение в гласа си.

— Да, забравих. ВКР е елитен корпус и образование, получено в родната организация, се смята за обидно. Представяш ли си — неуките и нешлифованите дават научни звания на по-висшите си колеги.