Scott Pratt - Несправедливост за всички

Кейти слезе бавно по стълбите. Когато бе на половината път, го видя за първи път. Леглото му бе преместено във всекидневната. Главата му бе извърната настрани от нея към телевизора. Беше покрит от врата надолу с чаршаф и одеяло. Кейти видя само косата му, която бе същият цвят като яркочервените катерици, обитаващи дърветата в двора им в Мичиган. Тя спря, седна на стълбите и го загледа през парапета.

Лоти влезе в стаята след няколко секунди и веднага забеляза Кейти.

— Знаех си, че миризмата на наденица ще те изкара от леглото. Ела тук и се запознай с господин Люк.

Лоти протегна ръка към нея, но Кейти се поколеба.

— Не се страхувай, дете. Снощи ти казах, че Люк е специално момче.

Гласът и маниерите на Лоти бяха успокояващи и Кейти стана и пое ръката й. Лоти я заведе до леглото. Кейти забеляза, че то бе същото като онова в болницата, в което бе лежала два месеца.

— Господин Люк — каза Лоти, — това е госпожица Кейти. Не е ли красива като ангел?

Кейти се вгледа любопитно в кафявите очи на Люк. Той беше дребен и невероятно слаб, а кожата му бе бледа като пясъчните плажове по брега на езерото Мичиган. Очите на момчето се разшириха, тялото му затрепера и той издаде странен гърлен звук.

— Виждаш ли? Той се радва да се запознае с теб — каза Лоти.

— Здрасти — каза Кейти меко, докато Люк продължаваше да се гърчи.

Тя се почувства неудобно, защото никога не бе виждал човек като него. Люк очевидно не можеше да говори, нито да се движи сам. Звуците, които издаваше, бяха притеснителни, а гърченето — почти плашещо, но Кейти продължи да се усмихва.

— Гледай си телевизията — обърна се Лоти към Люк.

— Аз ще приготвя закуска за тази млада дама. После ще ти донеса твоята. А вие двамата можете да се опознаете по-късно.

Лоти отново хвана Кейти за ръка и я въведе в малката кухня, чийто многобройни прозорци гледаха към задната част на имота и планините.

— Знаеш ли къде се намираш, скъпа? — попита Лоти.

— В Тенеси — тихо отговори Кейти.

— Гейтлинбърг, Тенеси. Едно от най-красивите места по зелената божия земя — посочи Лоти през прозореца.

— Това е улица „Фучащо разклонение“, а на няколко километра отвъд билото е град Гейтлинбърг.

Лоти махна с ръка към планините.

А всичко това, докъдето ти виждат очите, е национален парк „Гранд Смоуки“. Живеем точно на границата. А сега седни и ми позволи да те нахраня. Тук вярваме в добрата закуска.

Кейти загледа с интерес как Лоти струпа две яйца, две наденици, пържени картофи и домат в чинията й. В друга чиния имаше питка, а до нея — малка купичка със сос, чинийка с масло и буркан с конфитюр от къпини. В следващата чиния имаше парчета банан, ябълка и зърна грозде, а до тях стоеше висока чаша портокалов сок.

— Хапвай, хлапе. Не се срамувай.

Кейти започна да яде, отначало бавно, после по-решително. Не си спомняше последния път, когато бе яла нещо хубаво.

— Вкусно ли е? — попита Лоти, като пусна пържено яйце и две наденици в блендера.

— Да, госпожо — отговори Кейти. — Това е най-хубавата наденица, която някога съм яла.

— Почти всичко е прясно — каза Лоти. — Купуваме пресни наденици от господин Торбет. Той е най-близкият ни съсед, живее по-нагоре по улицата. Яйцата идват направо от кокошарника отзад. Картофите и доматите са от градината. А леля ти Мери прави най-хубавите питки от тази страна на Мисисипи.

— Къде е леля Мери? — попита Кейти.

— На работа. Тя е медицинска сестра в болницата. Позволяват й да работи специална смяна, за да може да прекарва повече време с Люк. Излиза оттук в три сутринта и се прибира у дома по обед.

Люк нададе силен вой от всекидневната.

— Идвам, бебчо — извика Лоти, като натисна копчето на блендера. — Само секунда.

— На колко години е той? — попита Кейти.

— Люк? На седем.

— Какво не е наред с него?

— Церебрална парализа — отговори Лоти. — Болест, която му пречи да живее като останалите. Но ние не смятаме, че нещо не е наред с него. Той просто е едно от красивите създания на Господ. И не го оставяй да те заблуди. Той не ходи и не говори като другите, но е умен млад джентълмен. И много сладък. По-сладък от гроздето, което ядеш.

— Ще се оправи ли? — поинтересува се Кейти.

— Не, скъпа. Леля ти и съпругът й, Господ да го прости, водиха Люк по лекари из цялата страна. Заведоха го чак в университета „Дюк“ и клиника „Майо“ и на безброй други места. Никой не може да направи нищо по въпроса.

Докато Лоти говореше, тя изсипа смлените от блендера яйца и наденица в чиния. Чернокожата жена вдигна очи и видя любопитния поглед на Кейт.