Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Той е шефът. Предполагам, че може да прави каквото си иска.

Танър и аз слизаме долу до съдебната зала и аз се настанявам в отделението за съдебни заседатели. Залата е пълна с адвокати на защитата и прокурори, повечето от които нямат работа в съда, но са дошли само да видят дали ще се разрази битка. По пейките седят около трийсет души, два телевизионни екипа с камери и тълпа репортери. Атмосферата е напрегната. Оглеждам се и виждам Рей. Тони не е с него. Той не й е позволил да дойде. Каза ми, че се срамувал и не искал тя да го вижда така.

Съдия Грийн влиза в залата и чиновничката му призовава случая на „Щатът Тенеси срещу Реймънд Милър“. Рей върви бавно, малко нестабилно, към предната част на залата. Облечен е в черен костюм, черна риза и черна вратовръзка. Косата му, посивяла значително през последните шест месеца, е стегната в неизменната опашка. Челото му е силно набръчкано, а очите — тъмни и напрегнати. Опитва се да застане до масата на защитата, но забелязвам, че се олюлява леко. Вторачва се в съдия Грийн. Танър се надига безмълвно от стола си зад масата на обвинението.

— Господин Милър — започва Грийн, — бяхте обвинен в неуважение към съда в присъствието на съдията въз основа на провала ви да се явите в определеното време, при това без да уведомите персонала на съда. Днес сте тук, за да се признаете за виновен. Виждам, че не сте си наел адвокат.

— Нямам нужда от адвокат — грубо отговаря Рей.

— Знаете какво казват за човека, който представлява сам себе си в съда — казва съдията. — Че клиентът му е глупак.

В залата се възцарява тишина. Седя, наблюдавам и си представям, че цялата сграда потръпва, сякаш се опитва Да се отърси от напрежението вътре. Челюстите на Рей се стягат, а брадичката му щръква напред. Той заговаря бавно.

— Заради вас изгубих почти всичко, за което съм работил цял живот.

Речта му е леко завалена, но само човек, прекарал толкова много време като мен с Рей, би забелязал. — Освен това загубих работата си, репутацията си…

— Вие сте си виновен за всичко, което ви се случи — прекъсва го Грийн.

— НЕ СЪМ СВЪРШИЛ! — изревава Рей и Грийн, внезапно уплашен, потъва назад в кожения си стол. — Това, което ми причинихте, е непростимо. Направих всичко възможно да го спра, но вие просто не искате да се откажете. Вие сте жалко подобие на човешко същество, срам за правосъдната система! Проклет да съм, ако остана тук и ви позволя да ме наричате глупак!

— Отново сте обвинен в неуважение към съда — казва Грийн, като безуспешно се опитва да си придаде смел вид. — Пристав, отведете господин Милър в затвора.

— Прав сте — ухилва се Рий саркастично. — Не само не ви уважавам, но ви и презирам повече, отколкото можете да си представите.

Дясната ръка на Рей се плъзва бързо в сакото му. Когато се появява отново, държи пистолет. Без да каже и дума, той насочва оръжието към Грийн.

— БУМ!

Изстрелът е оглушаващ. Виждам дима от дулото и замръзвам. Не мога да повярвам на очите си. Рей натиска спусъка втори път и още един оглушителен изстрел отеква из залата. Поглеждам съдия Грийн. Той се мъчи да се пъхне под масата. Осъзнавам, че около мен пищят жени, мъже крещят, а приставите тичат към съдийската маса. Закатервам се по пейките пред мен, като крещя името на Рей.

Един от приставите застава на два метра от Рей и насочва пистолета си в главата му.

— Пусни оръжието! Веднага! — изкрещява приставът.

Рей го поглежда, после се завърта към масата, където съдия Грийн, жив, мъртъв, ранен или просто уплашен, е изчезнал.

После поглежда към мен.

— Сбогом, приятелю — спокойно казва той. — Не заслужавах това.

Отваря широко уста, пъхва вътре дулото на пистолета и преди да успея да стигна до него, натиска спусъка.

Кейти Дийн се събуди в къща, изпълнена с уханието на чисти памучни чаршафи и възглавници, кафе и пържена наденица. Слънцето нахлуваше през прозореца й на горния етаж и когато повдигна глава, за да погледне навън, дъхът й спря от гледката. Планините на изток бяха изпъстрени с умопомрачителни цветове — тъмночервено, блестящо оранжево и златно. Стори й се, че бяха покрити с гигантски шарен юрган. Тя срита завивките и огледа новата си спалня. Стените бяха боядисани в златисто. Дървеният под до леглото бе покрит с тъмнооранжев килим. Встрани имаше малък гардероб, а до вратата — скрин. Рамкирани снимки на майката на Кейти, братята и сестра й украсяваха скрина и нощното шкафче до леглото й. Някои от рисунките й бяха закачени на стената до прозореца. Тя се приближи до гардероба и видя, че дрехите й вече висяха спретнато там.