Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Това е най-лошото — казва той. — Ефектът от цялата история върху жена ми и сина ми. Томи се държи, сякаш няма проблем. Не се е оплаквал, не е казал и дума. Само ме увери, че според него не съм извършил нищо нередно.

— А Тони? Всичко наред ли е с нея?

— Мисля, че започва да й писва. Не съм много забавен за съвместен живот напоследък, а и тя обича къщата. Загубата ще я съсипе. А мисълта, че тя ще е съсипана, направо ме убива.

Поглеждам го и виждам сълзи по бузите му. Той ги избърсва бързо с опакото на ръката си.

— Господи — изсумтява Рей. — Държа се като дете.

— Не се извинявай. Аз сигурно щях да съм си посегнал досега.

Рей се завърта към мен. Очите му се приковават в моите за миг, после се свеждат към земята.

— Помниш ли преди няколко години? — казва той, все още свел глава. — Мисля, че ти тъкмо бе започнал работа в прокуратурата. Съдия Глас обвини шериф Бейтс в неуважение към съда заради нещо адски тъпо и службата ти отказа да го накаже. Не се ли справихте с това в съда?

Спомням си историята ясно. Айвън Глас, заядлив седемдесет и няколко годишен съдия, председателстваше изслушването преди две години, когато стана дума за политиката в отдела на шерифа. Глас нареди на пристава да звънне на шериф Леон Бейтс и да му нареди да се яви в съда и да изясни въпроса. Шериф Бейтс учтиво обясни на пристава, че е зает. Съдия Глас нареди на пристава да звънне отново и да предупреди шерифа, че ако не се яви в съда веднага, ще бъде обвинен в неуважение. Шерифът посъветва пристава да каже на съдията да се целуне отзад. Съдията веднага го обвини в неуважение към съда. В деня на делото отидох в съдебната зала и от името на районната прокуратура обясних на съдия Глас, че не разполага с властта да заповядва на шерифа да се яви в съда. Добавих, че обвинението не е основано нито на закона, нито на фактите, и че прокуратурата отказва да повдигне иск. Залата бе претъпкана с политически поддръжници на Бейтс и съдия Глас бе принуден да отстъпи и да се откаже от обвинението.

— Да, аз работих по случая — отговарям.

— Никак не ми се иска да те моля, но какви са шансовете да направиш същото за мен? Трябва да се явя пред копелето в понеделник.

— Пред кого? Съдия Грийн?

— Да. Трябва да се призная за виновен в обвинението в неуважение. Единственото, което ти трябва да направиш, е да се явиш и да кажеш, че прокуратурата отказва да повдигне иск. Обвинението е пълен боклук и всички го знаят.

— Вече говорих с Муни за това. Молих му се. Но не иска да се замесва.

— Защо? — пита Рей. — Каква е разликата между мен и Бейтс? Каква е разликата между Глас и Грийн?

— Помисли малко.

Рей изтърсва пепелта от цигарата си и прибира фаса в джоба си. Не проговаря за момент.

— О, мислил съм по въпроса, повярвай ми — казва той накрая.

— Бейтс вероятно е най-популярният шериф, който някога сме имали в областта — обяснявам му. — Муни помогна на Бейтс с надеждата, че ще извлече политически облаги по-късно. Това беше всичко.

— А Грийн вече заяви, че няма да се кандидатира за друг мандат, при положение че някой не го очисти, преди този мандат да приключи. И Муни няма полза да се замесва.

— Точно така. Съжалявам, Рей.

— Забрави.

— Иди на делото. Съдебните заседатели ще видят какво става и ще гласуват в твоя полза.

— Благодаря за съвета — отвръща Рей. — Но щом не можеш да помогнеш, имам наум нещо по-драматично.

— Какво по-точно?

— Ще видиш в понеделник — отговаря той, като се завърта и влиза обратно в къщата.

— Няма ли да дойдеш да изгледаш представлението?

Вдигам очи от папката със случай на опит за убийство и ги насочвам към Танър Джарет. Той се усмихва както винаги.

— Кое представление?

— Рей Милър в съдебната зала. Съдия Грийн заяви, че ще призове Милър първи.

— Да, планирах да дойда в съда.

През целия уикенд бях мислил за думите на Рей, че ще направи нещо драматично.

— Мразя това — казва Танър. — Случаят е гаден и Милър е свестен човек. Понякога е тъпа работа да си новото хлапе в службата.

— Защо не влезеш в залата и не кажеш на Грийн, че случаят му е неоснователен и отказваш да повдигнеш иск? Покажи на всички, че имаш топки, синко.

— Муни и баща ми ще ги отрежат веднага щом изляза от залата — отвръща Танър. — Оставям тези гадости на вас, старците.

Ставам и се усмихвам на Танър.

— Муни ще дойде ли?

— Взе си седмица отпуска.

— Шегуваш се. Миналата седмица ходи на конференция. Не ми спомена и дума, че ще си вземе отпуска тази седмица.