Scott Pratt - Несправедливост за всички

Гробът на баща й не беше там. Леля Мери й каза, че бил положен в друго гробище. Кейт не попита къде се намираше. Майка й винаги бе твърдяла, че баща й е болен, но Кейти не можеше да му прости за онова, което им бе причинил.

Леля Мери бе по-възрастната сестра на майка й и страшно приличаше на нея. Беше слаба, не много висока с руса коса, сини очи и мило лице. Изглеждаше изморена, сякаш никога не си доспиваше. Веднъж майка й бе завела Кейти и братята и сестра й в Тенеси, на гости на леля Мери, малко след като мъжът й бе загинал при сечене на дървета. Тя живееше във ферма в подножието на планина близо до място, наречено Гейтлинбърг. Кейти беше малко момиченце, но си спомняше, че отидоха там в края на май, веднага след като Кърк и Кири приключиха училище. Леля Мери беше бременна.

Тогава Кейти видя за първи път планините Гранд Смоуки и лилавата мъгла, която се стелеше над тях вечер. Бяха толкова красиви! Тя излизаше на предната веранда на свечеряване и седеше там с часове, като гледаше масивните планини и зелените хълмове, потънали в мараня. Понякога, след като съвсем се стъмнеше, в планините проблясваха малки светлинки, сякаш хиляди феи летяха сред листата на дърветата. Тази картина караше Кейти да си мисли за вълшебни царства, изпълнени с чудеса и загадки.

Леля Мери отведе Кейти във фермата в Тенеси в деня, след като посетиха гробовете на семейството. Кейти предположи, че леля й бе единственият човек на света, който я искаше. Родителите на баща й бяха умрели от рак още преди тя да се роди. Майката на майка й бе починала от аневризъм, когато Кейти бе на девет години. Дядо й Патрик беше още жив, но се бе оженил повторно и живееше в Орегон.

Кейти седеше на предната седалка на колата до леля си на път към дома й. Влязоха в Тенеси близо до град на име Джелико. Дъжд плющеше по предното стъкло, а изпод гумите на камионите изригваха гейзери води. Стъмваше се.

— Кейти — каза леля Мери, — не разполагаме с много, но всичко, което имаме, е и твое. Сега си моя дъщеря.

Кейти се приближи до нея, зарови лице в рамото й и се разплака.

— Хайде, хайде — каза леля й. — Всичко ще е наред. Не мога да си представя колко ти е трудно, дете, но трябва да продължиш живота си. Господ реши да живееш. Той те избра, Кейти, и то по определена причина. Не знаем все още каква е тази причина, но трябва да си силна. Господ иска така и майка ти също би го искала.

Кейти бе мислила много за Господ, докато лежеше в болницата, след като леля Мери й каза, че всички от семейството са мъртви. Беше му ядосана. Кейти, майка й, братята и сестра й бяха ходили на църква всяка неделя сутрин, а вечер откакто се помнеше, тя коленичеше до леглото си и се молеше, преди да заспи.

В края на молитвата тя винаги молеше Господ да благослови майка й, баща й, братята и сестра й. А ако познаваше човек, който бе болен или имаше проблеми, молеше Господ да благослови и него. Никога не го бе молила да благослови самата нея — мислеше си, че е ужасно егоистично. Никога не го бе молила за нищо. Може би трябваше да го моли да пази семейството й в безопасност.

Когато най-после пристигнаха в Тенеси посред нощ, леля Мери и Кейти внесоха нещата си вътре. Къщата беше тъмна, с изключение на лампата над предната врата. Дървеният под скърцаше под стъпките им, а вятърът блъскаше капаците на прозорците. Къщата миришеше странно като лекарски кабинет.

В коридорчето вдясно от Кейти проблесна светлина и се отвори врата. Чернокожа жена излезе в коридора и тръгна към тях. Тя спря и се вгледа в Кейти. Усмихна се. Имаше най-тъмните очи и най-белите зъби, които Кейти някога бе виждала. Лицето й бе лъскаво и кръгло като чиния. Беше много по-едра от леля Мери. Косата й бе прибрана със синя кърпа, а жената бе облечена в избелял син фланелен халат.

Кейти чу приглушени звуци от другата страна на вратата. Стори й се, че чува блеенето на овца.

— Добре дошла у дома, Мери — обърна се чернокожата жена към леля й и двете се прегърнаха.

— Хубаво е да си у дома — отговори леля й, после сложи ръка на рамото на Кейти. — Това е Кейти — представи я тя. — Кейти, това е Лоти, най-добрата ми приятелка.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Кейти — каза Лоти с мек южняшки акцент, като коленичи и я прегърна. — Ще бъдеш много щастлива тук. Истински щастлива.

Кейти отново чу звуците иззад затворената врата.