Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Ннаааааааааааааааааааааааааааааа.

Тя погледна леля си нервно.

— Той знае, че си тук — каза Лоти на леля й. — Липсваше му ужасно.

— Защо не заведеш Кейти горе и не я настаниш? — попита леля Мери. — Аз ще отида да го видя.

Лоти взе куфара на Кейти, хвана момичето за ръка и го поведе към стълбите. Кейти погледна през рамо и видя как леля Мери влезе в същата стая, откъдето бе излязла Лоти. Отново чу блеенето, но този път по-силно.

— Това е Люк — каза Лоти, докато се качваха по стълбите. — Той е специално момче. Сигурно ще се запознаеш с него утре.

— Отказах се от проклетите неща преди дълго време — казва Рей Милър, като издиша облачета дим към нощното небе и се обляга на парапета на терасата. — Я ме виж сега.

Вечерята беше неловка. Каролайн приготви лазаня и салата и двете с Тони си бъбриха, докато ние изпихме по чаша вино. След десерта Рей излезе навън да пуши, а аз отидох да му правя компания. Не знам колко бе пил, преди да дойде тук, но изглеждаше апатичен и разсеян. Не бе изрекъл и едно завършено изречение откакто влезе.

Аз също се облягам на парапета. Нямам представа как да отговоря. Знам всичко за проблемите в живота му, но не съм наясно дали иска да говори за тях. Накрая решавам да хвана бика за рогата.

— Е, как се справяш? — питам небрежно, като оглеждам нощното небе.

Чувам как Рей си поема дъх, сякаш съм го стреснал.

— Не искаш да знаеш — отговаря той.

Рей е мощен тип, малко по-нисък от мен, но с по-широки гърди и гръб. Гласът му е плътен баритон.

— Разбира се, че искам, Рей. Приятели сме, не помниш ли?

Рей дръпва силно от цигарата. Димът се издига бавно около измореното му лице, обрамчвайки го призрачно за момент, преди да се стопи в тъмнината.

— Днес следобед получихме предизвестие, че банката ще ни вземе къщата — казва той. — Не сме си плащали вноските три месеца.

— Защо не ми спомена нищо? Ще ти дам малко пари на заем.

— Благодаря ти, но не вземам пари от приятелите си.

— Ще ги върнеш.

— Не разбираш, Джо. Сега съм изостанал с три месеца. Но ще минат поне още шест, докато получа ново изслушване пред комисията. Ако ми върнат правоспособността, което не е гарантирано, ще минат още шест месеца, докато се изправя на крака. Ипотеката ми е две хиляди и петстотин на месец. Да не би да искаш да ми заемеш трийсет хиляди, които няма да мога да ти върна в следващите една-две години?

— Разбира се, че искам. Каролайн се грижи добре за парите ни. Мога да се справя с трийсет хиляди.

— Благодаря ти, приятелю — казва той, — но не мога да приема. Просто не мога. Иска ми да се имах твоята предвидливост. Да спестя малко пари, нали разбираш? Господ знае, че изкарах доста през последните петнайсет години. Но израснах беден и винаги исках Тони и Томи да имат най-доброто. Хубав дом, скъпи коли, елегантни дрехи, добра храна. А по Коледа? По Коледа съм абсолютен глупак. Тони ме нарича Дядо Коледа.

— Знам — усмихвам се.

Рей харчи хиляди за храна и подаръци за бедни семейства всяка година. Дарява пари на църквите и благотворителните организации.

— Виждал съм какво правиш по Коледа — добавям.

— Не съм потънал в дългове, с изключение на ипотеката, но разходите по колежа на Томи изядоха повечето ни спестявания.

Бейзболната програма на „Дюк“ отпусна на Томи стипендия, която плати половината от обучението и учебниците му. Но Рей плати останалото: другата половина от обучението, храната и дрехите на Томи, колата, застраховката и бензина, наема за апартамента, джобните му пари. Рей ми е споменавал, че образованието на Томи в „Дюк“ му струва почти четирийсет хиляди на година.

— Ако не беше работата на Тони, щяхме да умрем от глад — казва Рей.

Поклащам глава и въздишам.

— Невероятно, нали? Властта, която човек може да има над друг само защото носи грозна черна тога.

— Не мога да ти кажа колко пъти съм си мечтал да го очистя. Иска ми се да го убия бавно.

Тонът му е зловещ. Решавам да променя темата.

— Няма ли нещо друго, с което да се занимаваш известно време? Само заради парите?

— Какво например? Вече се появих четири пъти на първа страница на вестниците. Грийн накара всички да мислят, че съм някакъв престъпник, откачалник, който си е поставил за цел да провали цялата система. Никой в щата няма да ме назначи. Освен това единственото, което знам, е правото.

— Чух, че Томи е трябвало да напусне „Дюк“ — признавам и поглеждам Рей. — Съжалявам, Рей, ужасно съжалявам.

Рей отпуска рамене и свежда глава. Чувам бавното му дишане.