Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Да не би да не бях ясен, господин Дилард? Казах, че възражението се отхвърля.

— Не съм го направил по този начин — обажда се Дилинджър, който очевидно е на ръба на нервен срив.

— Но би могло, нали? — настоява Кей, вкопчил се във въпроса като булдог.

— Казах, че съм го направил по този начин.

— Това е всичко — казва Кей и сяда.

— Нещо друго, господин Дилард? — пита ме Грийн.

— Нямаме въпроси.

— Можете да напуснете свидетелското място, господин Дилинджър. Искате ли да кажете нещо, преди да отсъдя, господин Дилард?

Вече съм изложил аргументите и законовите положения по случая в доклад, който предадох преди две седмици. Призовах двама свидетели преди Дилинджър: първият бе президентът на „Педофайнд“, който обясни с какво се занимава организацията, как си вършат работата и какво точно бе станало в този случай. Вторият бе детективът от Джонсън, в случая жена, която проучила доклада, сдобила се със съдебното нареждане за обиск и арестувала Бъди Карвър. И двамата дадоха показания, че Дилинджър не е работил от тяхно име, когато е проникнал в компютъра на Карвър. Детективът каза, че никога не е чувала за „Педофайнд“ или Дилинджър преди разследването. Президентът на „Педофайнд“ призна, че и преди са получавали информация от Дилинджър, но той не е получавал компенсация за това, нито насоки, нито окуражаване от организацията. Просто се появявал от време на време в полезрението им и давал информация за заподозрени педофили, които активно сваляли детско порно от интернет. Шефът на „Педофайнд“ също така обясни, че организацията им не получавала пари от правителството — нито дарения, нито заеми, нито стипендии, абсолютно нищо. Била дотирана само с частни дарения.

В допълнение напомних на съдията, че Дилинджър не е поданик на Съединените щати и не е бил в страната, камо ли в щата, когато е уведомил „Педофайнд“. Следователно не е можел да действа от името на която и да е американска правителствена агенция. А поправките към конституцията не се отнасят до подобни случаи.

Изправям се и обяснявам всичко това пред съдията за последен път. Той не ме поглежда, което винаги е лош знак.

Кей става и отново защитава случая си. Твърди, че „Педофайнд“ очевидно е правителствен агент. Докладват за незаконни действия на полицията винаги когато имат повод. Дейността им е довела до осъждането на повече от десетина педофили. А пък Дилинджър бил агент на „Педофайнд“. Давал им е информация в миналото, която те предавали на правителството, а това довеждало до наказателни дела. Тъй като и „Педофайнд“, и Дилинджър действали от името на правителството, проучването на компютъра на Карвър се покривало от Четвъртата поправка. Нужно било съдебно нареждане. А тъй като нямало такова, проучването било незаконно. И доказателствата трябвало да бъдат отхвърлени.

Когато Кей приключва, изпитвам същото лошо предчувствие, което съм изпитвал много пъти като адвокат на защитата. Ще загубя. Отношението на съдията, маниерите му по време на делото, интересът му, когато Кей говори, и пренебрежението, когато аз говоря, издават предубеждението му. Знам, че ще отсъди срещу мен със същата сигурност, с която знам, че ще вали, когато чуя гръмотевици.

— Настоявате ли за заключения, господин Дилард?

Оставам седнал. Не желая да стана и да му окажа уважението, изисквано по традиция, тъй като го смятам за нищожество в интелектуално и морално отношение. Въпреки факта, че седи над мен на трона си и вероятно би могъл да ми причини същото като на Рей Милър, не мога да се принудя да се поклоня.

— Има ли смисъл? — промърморвам от мястото си.

— Говорете високо!

Повдигам глава и се вторачвам в него.

— Мисля, че взехте решение още преди да влезем в залата.

Съдия Грийн застива за миг, но успява да овладее гнева си. Знае, че в залата има представители на пресата. Знае, че това е сериозен случай. Знае, че има рядката възможност да нанесе удар на прокуратурата и лично на мен, и си умира от кеф.

— Аз съм избран служител на закона — казва той. — Основната ми отговорност е да тълкувам и да съблюдавам закона. Хората в тази област ме избраха, защото имаха доверие в мен. Доверяват ми се от много години и аз им служа вярно.

Отпускам глава в ръцете си, сигурен, че това е прелюдията към решение, което само той може да оправдае. Вече реших как ще действам, ако отсъди срещу мен, и се примирявам с факта, че тази битка ще се води другаде.

— Както и да е — продължава Грийн, — от време на време съдията взема непопулярни решения. Той трябва да спазва закона. Да защитава законите и правителството ни, да спазва конституцията на Съединените щати.