Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Познавате ли обвиняемия?

Дилинджър се намества на стола си и поглежда мъжа, седнал до масата на защитата.

— Не, не го познавам. Никога не съм го виждал. Дъглас Бъди [2] Бъди — приятелчето, другарчето. — Б. пр. Карвър седи вторачен напред до масата на защитата. По шейсет и една годишното му лице няма и следа от емоция. Оредяващата му бяла коса е сресана настрани и зализана с някакъв лепкав гел. Облечен е в крещящо червено сако. Карвър е наемодател, един от най-богатите земевладелци в Североизточен Тенеси. Освен това е изключително популярен църковен настоятел в една от най-големите методистки църкви в Джонсън. Карвър води местно телевизионно предаване под надслов „Доведи светлината“, което се излъчва в пет часа всяка неделя следобед. Повечето хора в залата са поддръжници на църквата му. Те се вторачват в мен студено, когато влизам вътре.

— Бихте ли обяснили на съда как се замесихте в този случай, господин Дилинджър? — питам.

— Получих съобщение, че господин Карвър е свалил някои изображения на компютъра си.

— Казвате, че сте получил съобщение? Как бяхте уведомен?

— Чрез компютъра.

— Можете ли да обясните на съда точно как стават тези неща?

— Прикачих вирус „Троянски кон“ към някои порнографски материали в интернет, в които участват деца. Когато изображенията бяха свалени, вирусът ме уведоми. Тогава успях да проникна в компютъра на човека, свалил изображенията. Оттам успях да открия кой сваляше изображенията.

— Колко порнографски изображенията на деца бяха свалени?

— Дванайсет в деня, когато узнах за това, но после, след проверка на компютъра, установих, че са свалени още около хиляда и петстотин.

— И какво направихте, господин Дилинджър?

— Обадих се в „Педофайнд“. Това е организация с нестопанска цел, която издирва педофили в Съединените щати и Канада. Предадох им информацията, с която разполагах.

— И след това?

— Знам само че арестуваха господин Карвър и аз съм тук днес.

„Педофайнд“ се бяха свързали с полицията в Джонсън, а те бяха проучили случая. Бяха събрали достатъчно информация, за да получат заповед за обиск, бяха извършили обиска в дома на Карвър седмица по-късно, бяха прибрали компютъра му и го бяха арестували няколко дни след това.

— Имахте ли контакт с някоя от правните агенции в Тенеси относно господин Карвър, преди да откриете изображенията в компютъра? — питам.

— Не.

— Имахте ли някакъв контакт с някоя правна агенция където и да било относно господин Карвър, преди да откриете изображенията?

— Не.

— Благодаря ви, господин Дилинджър.

Фасулска работа, мисля си. Всичко е повече от ясно. Няма какво да оспорят. Но знам, че в наказателното право нищо никога не е фасулска работа. Освен това съм наясно, че съм изправен пред съдия, който изпитва странно съчувствие към сексуалните престъпници, и особено към педофилите. Подозирам, че той и подсъдимият имат доста общи неща.

Съдия Грийн си водеше бележки и слушаше показанията внимателно, спуснал очила върху дългия си тънък нос. Адвокатът на Бъди Карвър, петдесетгодишен тип на име Уилям Кей, който се подмазва на съдиите толкова безсрамно, че всички го наричат „Мазника“, подаде молба до съдията да отхвърли всичките ни доказателства (порнографските изображения), защото правата на клиента му според Четвъртата поправка към конституцията били нарушени. Мазника твърди, че Дейвид Дилинджър е проникнал незаконно в компютъра на Карвър, следователно съдът трябва да отхвърли намерените и впоследствие предадени на „Педофайнд“ доказателства.

Ако Дейвид Дилинджър бе полицай, аргументът на Кей щеше да има основание. Но Дилинджър е обикновен гражданин, решил да се намеси в гнусен случай, който го засягал лично. Правата според Четвъртата поправка не се отнасят до издирвания, проведени от частни лица, а само до такива, проведени от правителствени служители. Мазника спори, че тъй като Дилинджър се свързал с властите веднага след като открил порнографските материали и искал Карвър да бъде подведен под отговорност, той е действал като агент на правителството и следователно е трябвало да се сдобие със съдебно нареждане, преди да прегледа файловете в компютъра на Карвър. Мазника греши, но това не означава нищо.

— Кръстосан разпит, господин Кей? — пита съдия Грийн и Кей се надига.

Той е нисък и дебел. Кестенявата му коса е сплъстена и му придава вид на човек, току-що станал от сън.

— Господин Дилинджър — започва Кей, като се понася тромаво от масата към катедрата, — защо прикачихте вируса към този материал?