Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Защото ме засяга и обижда.

— Откъде знаехте къде да го намерите?

— Моля?

Наблюдавам Дилинджър напрегнато. Той седи върху ръцете си и се черви. Вече е притеснен, затова се надигам.

— Възражение. Няма връзка — казвам. — Как господин Дилинджър е открил материала няма нищо общо с това дали господин Карвър го е свалил на компютъра си.

— Възражението е отхвърлено — излайва съдия Грийн. — Седнете, господин Дилард.

— Ето каква е работата, господин Дилинджър — казва Кей. — Аз лично не знам как да намеря детско порно, а предполагам, че и всички останали в съдебната зала също не знаят. Имам предвид, че надали можете просто да влезете в „Гугъл“ и да напишете „Детска порнография“, нали? Това ми се струва сигурен начин да бъдете посетен от федералните агенти. Така че откъде знаехте как да намерите порното, за да прикачите вируса към него?

— Не е толкова трудно — отговаря Дилинджър.

— Обяснете ни.

Дилинджър ме поглежда за помощ, но съдията вече демонстрира ясно чувствата си, когато отхвърли възражението ми. Дилинджър се е замесил в тази история и Грийн и Уилям Кей искат да се уверят, че ще му се наложи да живее с последствията.

— Хората го намират най-вече чрез различните чатове — отговаря Дилинджър неохотно.

— И вие имате личен опит с това?

— Да.

— Защо? Да не сте някакъв извратеняк?

Мога да стана и да възразя, но не искам Дилинджър да изглежда безгръбначен. Решавам да го оставя да се справи сам. Той присвива очи и се навежда напред.

— Мисля, че извратенякът в тази зала е вашият клиент — казва той ядосано.

Браво, момчето ми! Не го оставяй да те сплаши.

Кей незабавно поглежда съдията.

— Съдът ще нареди ли на свидетеля да отговори на въпроса?

— Отговорете на въпроса — нарежда Грийн грубо.

— Не помня въпроса — отговаря Дилинджър.

— Въпросът е защо знаете — казва Кей — как да намерите детско порно в интернет?

Дилинджър замълчава. Изпитвам съчувствие към него. Аз съм му задавал същия въпрос, разбира се, по време на подготовката ни за делото. Отначало и на мен ми се струваше странно, както и на Кей, но след като чух отговора, разбрах. Кей трябваше да научи отговора, преди да зададе подобен опасен въпрос. Думата „защо“ може да се превърне в буре с барут в съдебната зала.

— Знам как да го открия, защото като дете бях изнасилен от човек, който ми показа същите гадости като онези, свалени от вашия клиент на компютъра му.

Тонът на Дилинджър е изпълнен с негодувание и отвращение. Той повдига брадичка и скръства ръце, после се вторачва в Кей, който е изненадан, но успява да се съвземе бързо.

— Значи мотивацията ви в издирването на детско порно и прикрепянето на вирус към него е израз на гняв, така ли? — пита Кей.

— Не знам.

— Гняв и може би желание за отмъщение? Смятате се за някакъв киберотмъстител?

— Не се смятам за нищо. Просто намирам извратеняците и ги докладвам.

— Значи сте го правили и преди? Колко пъти?

— Не знам точно. Няколко.

— Повече от десет?

— Не толкова много.

— Повече от пет?

— Може би пет или шест. Не си водя дневник.

— И тези доклади обикновено попадат ли в ръцете на полицията?

— Предполагам, че понякога попадат.

— Значи помагате на полицията да открие хора, които може да са педофили, така ли?

— Това, което правя, е да уведомя „Педофайнд“, когато някой свали детска порнография от интернет.

Издишам бавно и дълбоко. Дилинджър се справя чудесно. Не позволява на Кей да го набута в ъгъла с въпроса дали работи специално за полицията.

— Но „Педофайнд“ докладва вашата информация на полицията, нали? Не е ли в това смисълът?

— Правят, каквото правят.

— Разбира се, че това е смисълът — казва Кей. — Не бихте ги уведомили, ако смятахте, че ще пренебрегнат информацията ви, нали, господин Дилинджър?

— Не знам.

— Позволете ми да ви запитам нещо. Какво ви пречи да прикачите вирус „Троянски кон“ към някакъв друг файл, напълно безвреден, а после да проникнете в компютъра на господин Карвър и да свалите тези изображения?

Скачам на крака.

— Възражение! Липса на основание. Нищо в делото не насочва на мисълта, че господин Дилинджър е извършил подобно нещо.

— Отхвърлено.

— Господин съдия, той се опитва да внуши, че господин Дилинджър е избрал господин Карвър случайно сред всички хора по света, които имат достъп до интернет, и нарочно го е накиснал. Няма доказателства, които да подкрепят подобно обвинение. Това е абсурдно.