Scott Pratt - Несправедливост за всички

Оставам на мястото си за момент. Чувствам се неудобно и не знам какво да направя. После семейството се надига и аз ги последвам. Шоуто приключи — преносно за семейството и буквално за Джонсън. Излизам навън в нощта.

Спя дълбоко в хотелската стая. Гласовете, които ме тормозят насън, са тези на Филип Джонсън и на малко момиченце. И двамата ме молят да ги спася. Но аз съм замръзнал от ужас и не мога да помръдна и да проговоря. Будя се три пъти, облян в пот. Най-после, в пет и половина, се надигам сковано от леглото, влизам в банята и наплисквам лицето си със студена вода. Поглеждам в огледалото и се чудя дали кошмарите някога ще приключат.

Тези отрязъци от насилие и ужас, избухващи снаряди и отчаяни викове ме преследват цял живот. Започнаха, когато бях малък и се сблъсках с изнасилване. Чичо ми, тийнейджър, изнасилваше сестра ми, която бе само година по-голяма от мен. Опитах се да го спра, но той ме надви и ме изхвърли от стаята. Лежах безпомощен на пода в коридора и слушах приглушените викове на сестра ми.

По-късно се записах в армията в неразумен опит да усетя близост с баща ми, който бе убит във Виетнам шест месеца след зачеването ми. Озовах се спуснат с парашут в Гренада с два батальона рейнджъри. Нещата, които видях и направих там, изплуват в подсъзнанието ми от време на време, най-вече когато спя. Напоследък не ме измъчват толкова често като преди, но когато се случи, са в ярки цветове и силен звук, живи като в деня, когато ги преживях.

Ако имах мозък, щях да си избера по-спокойна и кротка професия — счетоводство или фармация например. Но някаква непреодолима сила винаги ме е тласкала към самобичуване и в началото на двайсетте си години взех злощастното решение да стана адвокат и впоследствие, подтикван най-вече от нуждата да издържам семейството си, влязох в света на наказателното право, изпълнен със социопати, откачалки, нарцисисти и идиоти. Практикувах защита на престъпници повече от десет години, докато накрая бях прострелян от полуделия син на жертва на убийство. Взех си година отпуск, но после започнах работа като прокурор. Първият ми случай бе с група боготворящи сатаната готи [1] Последователи на модерна субкултура, чието начало е поставено в Англия през 80-те години. Готите се обличат основно в черно и гримират зловещо избелените си лица. — Б. пр. , убили шест човека. Лидерката им, психопатка на име Наташа Дейвис, едва не ме уби. Сега, докато разглеждам в огледалото лице, което изглежда доста по-старо, отколкото трябва, ми се иска да можех да повдигна горната част на черепа си, да извадя с лъжица мозъка си и да започна отначало.

Излизам от банята и нахлузвам анцуг, горнище с качулка и вехти маратонки. Хотелът, където съм отседнал, е на една пресечка от университета „Вандербилт“. Прекарвам следващия час в тичане из университетското градче и парка отсреща. В шест и половина съм изкъпан, облечен и седнал в хотелския ресторант. След няколко минути виждам как синът ми влиза.

Джак вече е метър и деветдесет, точно колкото мен. Косата му е тъмна като моята, но подстригана по-късо. Очите му са шоколадовокафяви и отразяват вроден интелект и любознателност. Вече е на двайсет години, трети курс във „Вандербилт“ и член на бейзболния отбор, който се гордее с дисциплина и издръжливост. Джак се движи със самоувереността на добър спортист и когато се изправям да го прегърна, гърдите ми се изпълват с любов и гордост.

— Големия Джак — казвам, като обвивам ръце около врата му. — Изглеждаш великолепно.

— А ти изглеждаш изморен — отвръща той и се настанява срещу мен.

— Не спах добре.

— Как си? Искаш ли да поговорим?

— За какво?

— За екзекуцията. Как ти действа?

— Още не съм сигурен — отговарям честно. — Трудно ми е да повярвам, че седях и гледах как убиват човек.

— Човек, който е убил жестоко безпомощно малко момиченце.

— Знам. Просто не съм сигурен какво да мисля.

— Ами тогава не мисли — ухилва се Джак. — Да поговорим за бейзбол.

Облекчен съм, че той не иска да чуе подробностите от събитието, на което бях свидетел преди няколко часа. Започваме да си бъбрим по любимата ни тема, докато той омита четири яйца, две препечени филии, две ябълки и банан. Говорим за треньорите, съотборниците и противниците, за перспективата Джак да бъде поканен в отбор от главната лига през юни. Лично аз предпочитам да остане във „Вандербилт“ през последната си година, но той е зашеметяващо добър играч и е съвсем възможно професионалистите да му предложат сериозни пари тази година.