Scott Pratt - Несправедливост за всички

Сега стоя зад катафалката в безупречно поддържаното гробище „Ветерани в планинския си дом“. Два следобед е в неделя и хора на групи се мотаят наоколо под покритото със сиви облаци небе. Над гроба на Рей е издигнат кафяв навес. Аз съм един от осемте носачи на ковчега. Джак пристигна от Нашвил и стои до мен, а срещу него е Томи Милър. Томи, висок, слаб и тъмнокос, има вид на зомби. Не съм го чул да проговори и дума откакто дойдохме. Лицето му е бледо, тъмните му очи — празни и приковани в земята.

Групата носачи стои безмълвно, докато шефът на погребалното бюро плъзва ковчега на Рей вън от катафалката. Понасяме покрития със знаме ковчег тържествено през тълпата към навеса. Оставяме го до гроба на Рей и чувам хлипането на Тони под черния воал. Джак и аз отстъпваме назад и заставаме до Каролайн и Лили. Каролайн подсмърча в розовата си кърпичка.

— Това е ужасно — прошепва тя. — Толкова безсмислено.

През последните няколко дни в правното общество бушува упорит спор. Основният въпрос е кой е виновен за самоубийството на Рей Милър. Много хора обвиняват самия него, като твърдят, че агресивният му стил в съдебната зала и перченето му пред съдиите са го направили неизбежна мишена за хора като съдия Грийн. Ако си беше държал главата наведена и бе кротувал като всички останали, нямаше да се озове в подобно отчайващо положение. Те май вярват, че той си получи заслуженото.

Други, разбира се, винят съдията. Няма съмнение, че гнусната му кампания срещу Рей бе неоснователна и мотивирана от лична омраза. Почти всички смятат, че ако друг адвокат бе допуснал същата грешка като Рей, никой извън съда нямаше и да чуе за нея. Но Рей бе уволнен, затворен и докаран до фалит. Местните медийни акули го заръфаха свирепо и съсипаха репутацията му.

Имаше и хора, които наричаха Рей страхливец. Настояваха, че не било нужно да се самоубива. Можел да изпие горчивото хапче, да се извини на съдията, да изтърпи изслушването пред комисията и да се върне към правото след една година. Аз обаче съм съпричастен с Рей в това отношение. Горд човек съм, също като него. Ако някой съдия бе отнел възможността ми да си печеля хляба и да се грижа за семейството си, а медиите бяха съсипали репутацията ми, без да ми дадат шанс да се защитя, може би щях да постъпя по същия начин като Рей. Единствената разлика е, че нямаше да пропусна, когато стрелях по съдията.

Свещеникът дрънка дивотии за някаква си кошница, представляваща живота на Рей, която била препълнена с любов към семейството и приятелите му, служба в полза на клиентите му и искрени чувства към хората. Банални дивотии. Очевидно не е познавал Рей.

— Следвайте примера му — казва той. — Напълнете кошницата си.

Продължава да дрънка как не трябвало да съдим Рей, че отнел собствения си живот, защото Господ никога не ни давал повече, отколкото можем да изтърпим, а куршумът, приключил живота на Рей, бил инструмент на божията любов. Иска ми се да кажа на свещеника да млъкне и да ни позволи да погребем приятеля ми достойно.

Но стоя кротко и тъгувам за него, като в същото време изпитвам благодарност, че съм още жив и обграден с хората, които обичам. Отново си помислям колко нестабилен е животът, колко крехък и несигурен. В един момент Рей бе прекрасен човек, силен и с мъжествен дух, изправил се смело срещу онези, които го преследваха, а в следващия бе проснат на земята труп, а духът му бе изчезнал в някакво загадъчно място.

Навеждам се и целувам Каролайн нежно по бузата. От година и половина тя се бори с рак на гърдата, както и с прилошаванията и обезобразяването, придружаващи лечението. Обичам я толкова много, че почти ме боли и не мога да си представя как бих продължил живота си, ако тя бе онази, която спускаха в гроба.

— О, смърт, къде е жилото ти? — казва свещеникът. — О, гроб, къде е победата ти? Жилото на смъртта е грях, а силата на греха е закон. Следователно, мои скъпи братя, бъдете непоколебими и твърди, винаги почитайте делото на Господ, защото трудът ви не е напразен.

Оглеждам мъжете и жените от моята професия, хора, които всеки ден преценяват живота на останалите, решават какво е добро и лошо и какво наказание да бъде отсъдено, и си мисля колко безплодни са усилията ни. Човек като Рей допуска дребна грешка и плаща за нея с живота си, докато много други извършват зловещи престъпления и се отървават безнаказано. Как да се примиря с това? Защо да искам да продължа по тази пътека?

Най-после свещеникът казва последната молитва и разпуска тълпата. Хващам Каролайн подръка, а Джак прегръща Лили и се отдалечаваме от гроба, като оставяме Тони и Томи да тъгуват в уединение.