Джозеф Файндер - Параноя

— Виж, Антоан… — казах, когато станах, за да си тръгна. — Тази работа със затвора…

— Проблем ли е? — Той ме погледна право в очите.

— Не, не е това. На мен ми хареса, че бе така прям по този въпрос.

— Ами тогава?

— Само че ми си струва, че няма нужда да си толкова откровен и с баща ми.

Вечерта, преди да започна в „Трайон“, си легнах рано. Сет ми бе оставил съобщение на телефона, че ме кани с него и няколко наши общи приятели, понеже имал свободна вечер, но аз му отказах.

Часовникът ме събуди в пет и половина и ми се стори, че нещо не е наред — навън още бе нощ. Когато си спомних какво става, през мен премина вълна от адреналин, странна комбинация от ужас и възбуда. Нямаше лъжа, влизах в голямата игра, времето на обучение и инструктаж бе изтекло. Взех си душ и се избръснах с чисто ново ножче, много бавно и внимателно, за да не се порежа. Бях подредил дрехите си, още преди да си легна, така че извадих костюма и вратовръзката на „Зеня“ и за всеки случай лъснах обувките си „Коул Хаан“ още веднъж. Бях преценил, че е по-добре да се явя първия ден на работа в костюм, колкото и странно да изглеждам сред останалите, а и винаги можех да съблека сакото и да сваля вратовръзката.

Чувствах се много необичайно — за пръв път в живота си получавах шестцифрена заплата, макар наистина да не държах още в ръцете си чек, а продължавах да живея в бърлога. Е, това със сигурност скоро щеше да се промени.

Когато седнах в сребристото „Ауди А6“, в което все още се долавяше специфичната миризма на нова кола, се почувствах едва ли не част от елита. Прииска ми се да отпразнувам новия си статус и се отбих в „Старбъкс“ и си поръчах тройно еспресо с мляко. Взеха ми почти четири долара за проклетата чаша кафе, но… по дяволите, нали вече бях в големите пари. По пътя към „Трайон“ надух албума на „Рейдж агейнст дъ машин“, така че когато влязох там, Зак де ла Роча крещеше с цяло гърло, а аз се дерях да му пригласям, облечен в безукорния си костюм и обут в скъпите обувки. Бях зареден с енергия.

Колкото и да бе удивително, дори в седем и половина сутринта в подземния гараж вече имаше доста коли. Паркирах две нива по-надолу.

„Посланичката на фоайето“ за крило „B“ не можа да открие името ми нито в списъка на заявените посетители, нито в този на служителите. Бях никой. Казах ида се обади на Стефани, секретарката на Том Лундгрен, но Стефани още не беше дошла. Накрая тя намери някой в „Личен състав“, откъдето й наредиха да ме изпрати на трети етаж в крило „E“, което си беше дълга разходка.

Следващите два часа прекарах в приемната на „Личен състав“ и в попълване на безкрайни формуляри: W-4 20 20 Федерален данъчен формуляр, в който служителят указва сумата, която трябва предварително да му бъде удържана като данък общ доход. — Б.пр. , W-9 21 21 Декларация за данъчен идентификационен номер и сертификат. — Б.пр. , молба за откриване на сметка в кредит — юниън 22 22 Финансово кооперативна и кредитна асоциация, която осигурява на членовете си заеми с лихви, по-ниски от тези, достъпни по останалите начини. — Б.пр. , застраховка, опции, данни за автоматичен депозит на заплатата в банковата ми сметка, указания за превеждане на сумите в пенсионния ми фонд, декларация за опазване на служебна тайна… Снимаха ме, дадоха ми бадж и още две малки пластмасови карти, които да закача на щипката на баджа. На тях пишеше неща като „Трайон — променете вашия свят“, „Отворени комуникации“, „Забавления“ и „Пестеливост“. Звучеше ми малко съветски, но не ме притесняваше.

Една от служителките в „Личен състав“ ме разведе набързо из „Трайон“ и наистина бях впечатлен. Великолепен фитнес център, банкомати, стая за отдих с безплатни напитки, място, където да оставиш дрехите си за пране или химическо чистене, бутилки с вода, пуканки, автомати за капучино.

В стаята за отдих имаше големи лъскави плакати, изобразяващи група мъже с могъщи рамене и жени (азиатки, черни и бели), стъпили триумфално върху планетата Земя, под думите: „ПИЙТЕ ОТГОВОРНО! ПИЙТЕ ИКОНОМИЧНО!“. „Типичният служител на «Трайон» изпива пет напитки на ден — казваше се там. — Ако се ограничите на четири, «Трайон» ще спести $2.4 милиона годишно!“.

Можеше да оставиш колата си за измиване и диагностика, можеше да купиш с отстъпка билети за кино, концерти и бейзболни мачове, имаха дори програма за подаръци за бебета („По един подарък на семейство по конкретен повод“). Забелязах, че асансьорът в крило D не спря на пети етаж („Специални проекти — обясни ми служителката. — Ограничен достъп“). Постарах се да не регистрирам никакъв интерес. Дали това не беше „астролабията“, от която Уайът толкова силно се интересуваше?