Джозеф Файндер - Параноя

— Но продължаваш да работиш.

Той въздъхна.

— Когато напипах златната жила — само няколко години след като постъпих на работа тук — спрях, обиколих с кораб света, като взех със себе си само дрехи и няколко куфара тежка артилерия.

— Тежка артилерия? — Погледнах го въпросително.

— Хитовете на западната литература — усмихна се той.

— Като Луис Л’Амур 24 24 Луис Диърборн Л’Амур (1908–1988) — популярен американски писател на уестърни. — Б.пр. ?

— Като Херодот, Тукидид, Софокъл, Шекспир, Сервантес, Монтен, Кафка, Фройд, Данте, Милтън, Бърк…

— О, спри! Изглежда, съм спал по време на този урок в училище.

Той пак се усмихна. Явно ме вземаше за слабоумен.

— Както и да е — продължи Ноа, — след като прочетох всичко, установих, че не съм скроен да не работя, и се върнах в „Трайон“. Чел ли си „Дискурс върху доброволното робство“ на Етиен дьо ла Боатие?

— Това, предполагам, е за десерт?

— Единствената реална власт на тираните е дадената им от техните жертви.

— Към нея добавям властта да раздаваш безплатна кока-кола — добавих аз и вдигнах в знак на наздравица кутията си. — Та, казваш, си инженер.

Отново вежлива усмивка, повече наподобяваща гримаса.

— Нека подчертая отново, не съм просто инженер, а почетен инженер. Това означава, че имам малък служебен номер и до голяма степен мога да се занимавам, с каквото пожелая. Ако ми се иска да бъда трън в задника на Нора Съмърс, значи няма проблем, и толкоз. Сега, нека се спрем на участниците от страна на маркетинга в твоята бизнес група. Такаа… вече си се запознал с гадната Нора. И с Том Лундгрен, благородния вице, който по принцип е прям човек, обичащ църквата си, семейството и голфа. Следва Фил Боджалян, стар като Матусал и горе-долу толкова наясно с технологичните новости, започнал в „Локхийд Мартин“ по времето, когато фирмата още се наричала иначе, а компютрите били големи като къщи и работели с перфокарти, изобретени от Ай Би Ем. Дните му със сигурност са преброени. И… я виж, това ако не е самият Елвис, слязъл сред тълпата!

Обърнах се. Пред салатения бар стоеше белокос мъж с отпуснати рамене, сбръчкано лице, гъсти бели вежди, големи уши и палаво изражение. Беше с поло. Плътността на енергията в салона видимо се увеличи, излъчвана от него на вълни, всички се обръщаха да го видят и скрито си шепнеха.

Огъстин Годард, основател и главен изпълнителен директор на „Трайон“ — телом и духом сред масите.

Изглеждаше по-стар, отколкото на снимките, които ми бяха показвали. До него стоеше много по-млад и висок мъж, който му говореше нещо. Младият, някъде към четиридесетте, беше строен и в отлична физическа форма, с черна, започваща да посребрява коса. Приличаше на италианец, красив като кинозвезда, екшън герой, остаряващ по възможно най-благороден начин, макар и с обезобразени от шарка бузи. Ако се изключеше лошата му кожа, напомняше за младия Ал Пачино в първите два филма от „Кръстника“. Беше облечен във великолепен тъмносив костюм.

— Това сигурно е Камилети? — познах аз.

— Камилети Главореза — потвърди Мордън и заби клечките си в купичката пред себе си. — Главният ни финансист. Кралят на пестеливостта. Двамата са неразделни — съобщи ми той с пълна уста. — Обърна ли внимание на лицето му, на белезите от acne vulgaris? Според един слух, четени с Брайловата азбука, те казвали „яж лайна и пукни“. Както и да е, за Годард Камилети е слезлият отново на земята Христос, магьосникът, който ще намали текущата издръжка, ще увеличи печалбата и ще изстреля акциите на „Трайон“ в стратосферата. Някои казват, че Камилети бил идът 25 25 Ид (биол.) — най-малката частица на хромозома, носителя на наследствеността (според Вайсман). — Б.пр. на Джок Годард, на лошия Джок. Неговият Яго. Дяволът на рамото му. А според мен той е лошото ченге, което оставя Джок да бъде доброто.

Довърших бургера си. Управителят и неговият финансист изчакаха на опашката и не пропуснах да забележа, че дори си платиха салатите. Не можеха ли да се изнижат, без да плащат? Или да прередят останалите чакащи?

— Камилети обича да обядва със служителите — продължи Мордън, — за да демонстрира пред масите ангажираността си с политиката на намаляване на текущите разходи. Всъщност той не ги намалява, а ги „орязва“. Впрочем, в „Трайон“ няма трапезария за директори. Няма и отделен готвач за тях. Няма такова нещо като донасяни от ресторант обеди, забрави това. Аристократите споделят къшея със селяните. — Той отпи голяма глътка „Д-р Пепър“. — Та докъде бяхме стигнали в моя списък на действащите лица? А, да… Следващият е Чад Пиърсън, златокъдрото момче на Нора и нейно протеже, детето чудо, което няма представа какво означава професионализъм. Диплома по бизнес администрация от място, дето не си го чувал, но скокнал оттам право в маркетинга на нови изделия в „Трайон“ и неотдавна стъпил на краката си. Несъмнено ще гледа на теб като на основна заплаха, която трябва да бъде елиминирана. Накрая трябва да спомена Одри Бетюн, единствената чернокожа…