Джозеф Файндер - Параноя

— Изделието е излишно — казах.

— Изделието е скапано. И обречено. „Трайон“ разработва многофункционален мобилен телефон, в който се използва същият пакет за безжичен пренос на текст, така че какъв е смисълът? Най-разумното е да не се удължава ненужно агонията. На всичко отгоре, продуктът не помага с нищо на Нора, Кучката на колела.

— Такава ли е наистина?

— Ако не си го схванал първите десет секунди след като си я видял, значи не си толкова умен, за колкото те представят. Но не я подценявай — тя има черен пояс по корпоративно интригантство, има и група, която я подкрепя, така че се смятай за предупреден.

— Благодаря.

— Годард си пада по класическите американски коли, тя — също. Има мисля, два реставрирани мастодонта, макар да не съм я виждал да ги кара. Според мен тук става дума за нещо по-важно — посланието към останалите, че тя и Годард са замесени от едно и също тесто. Нора е много оправна, ще се увериш сам.

Асансьорът беше наблъскан с други служители, отиващи към ресторанта на трети етаж. Много от тях бяха облечени в голф фланелки или тениски с логото на „Трайон“. Асансьорът спираше на всеки етаж. Някой зад мен се пошегува: „Май сме взели пътническия“. Убеден съм, че тази фраза се чува поне веднъж дневно във всеки фирмен асансьор по света.

Ресторантът — или по-скоро трапезарията за служители, както официално го наричаха — беше огромен и въздухът трептеше от напрежението на стотици, може би хиляди събрани на едно място служители на „Трайон“. Приличаше на закусвалня към пазарен комплекс: суши бар с двама специалисти по суши; павилион за пица, на който можеше сам да избереш с какво да е покрита; бурито 23 23 Царевична питка с пълнеж от пикантно подправено говеждо. — Б.пр. бар; китайска кухня; пържоли и бургери, изненадващ с разнообразието си салатен бар, а за най-капризните имаше дори и избор на вегетарианска кухня.

— Господи! — не се сдържах.

— Хляб и зрелища — поясни Ноа. — Тази необходимост е открил още Ювенал. Дръж селяните сити и те няма да забележат, че са поробени.

— Сигурно е така.

— Ситите крави дават по-добро мляко.

— Всичко в името на ефективността — съгласих се аз. — Пестеливост все пак.

— Ха… Трябва да видиш автоматите за закуски в стаите за отдих: двайсет и пет цента за пилешко шишче, но цял долар за шоколад „Клондайк“. А напитките и кафето са направо безплатни. Миналата година главният счетоводител — казва се Пол Камилети — се опита да сложи край на седмичните бирени купони, само че тогава мениджърите започнаха да плащат от джоба си за бира, а някой пусна циркулярен имейл, в който защитаваше целесъобразността на запазването на добрата традиция: бирата струвала хикс долара годишно, докато наемането и обучението на нови служители струвало игрек долара, така че ако отчетем запазването на високия дух и прибавим икономиите от намаляване на текучеството, възвръщаемостта на инвестицията може да се изчисли като… и така нататък. И Камилети, за когото печалбата стои над всичко, се предаде. Но неговата кампания за пестеливост, още е на мода, както виждаш.

— Същото е и при Уайът — казах аз.

— От нас дори се иска да летим в туристическа класа при презокеански полети. Самият Камилети дава пример, като отсяда в „Мотел 6“, когато пътува из Щатите. „Трайон“ не притежава фирмен самолет… е, не е съвсем така, защото съпругата на Годард му купи самолет за рождения ден, за да не го съжаляваме.

Взех си бургер и диетична кола, а той си избра някакво мистериозно азиатско ястие със запържени зеленчуци. Всичко беше безумно евтино. Огледахме се из салона с подноси в ръцете, но Мордън не видя колега, при който би искал да седне, така че се настанихме само двамата на маса. Имах отдавна забравеното усещане за първи учебен ден, когато не познаваш никого. Напомни ми за деня, когато започнах в „Бартоломю Браунинг“.

— Но Годард не отсяда в „Мотел 6“, нали?

— Съмнявам се. Но и той не се фука с парите си. Отказва да се вози в лимузина. Шофира сам. Обаче има поне десет антики, за които твърди, че ги бил реставрирал сам. Освен това подарява на петдесетимата най-високостоящи в йерархията мениджъри луксозни коли по техен избор — не че те, горките, не ринат пари с лопата… направо да се отвратиш. Годард е умен — разбира, че за да задържиш истински талантливите, трябва да има плащаш като на таланти.

— А как стоят нещата с „почетните инженери“?

— О, и аз направих много пари, откакто съм тук. Не се оплаквам — теоретично погледнато, бих могъл да кажа на всеки тук да върви да се шиба, и пак щях да имам попечителски фондове за всичките си деца, ако разполагах с такива.