Джозеф Файндер - Параноя

Признавам, че до момента повтарях в съществената му част съдържанието на интервю, дадено от Джок Годард пред „Фаст Къмпани“, но мисля, че се получаваше. Знаеше се, че инженерите в „Трайон“ обожават Годард, защото той е един от тях. Тя харесваха работата си в компанията, може би понеже голяма част от инвестициите на „Трайон“ отиваха в развойния сектор.

Настъпи кратка пауза. После тя каза:

— В крайна сметка иновацията е най-същественият компонент за успеха на всяко начинание.

Господи, аз се опасявах, че думите ми могат да прозвучат фалшиво, но за тази жена бизнес клишетата бяха като втори език. Говореше така, сякаш ги бе наизустила от някое помагало.

— Абсолютно — побързах да се съглася.

— Добре, Адам… кажи ми сега коя е най-голямата ти слабост?

Усмихнах се, кимнах и наум благослових Джудит Болтън.

Бях ударил в десетката.

Боже, колко лесни могат да бъдат нещата понякога.

Научих новината от самия Ник Уайът. Когато Ивет ме извика в кабинета му, го заварих да върти педалите на велоергометъра „Прекор“ в ъгъла. Беше с плувнала от пот тениска и червени спортни гащета и изглеждаше подпухнал от мускули. Може би беше на стероиди. На главата си бе сложил безжичен комплект слушалки с микрофон и изстрелваше заповеди през него.

Бе минало повече от седмица след интервютата в „Трайон“, но над резултата бе спуснато „радиомълчание“. Знаех, че съм минал добре, и нямах съмнение, че препоръките ми са изключителни, но човек никога не може да е напълно сигурен.

Смятах — явно погрешно, — че след интервютата ще изляза във ваканция от „школата на КГБ“, но де този късмет. Обучението продължи с онова, което се наричаше „тънкостите на занаята“ — как да се краде, без да те хванат, как да се копират документи и компютърни файлове, как да се търси в базата данни на „Трайон“, как да установя контакт с тях, ако изникне нещо, което не може да чака до срещата по график. Мийчъм и друг ветеран от отдела за корпоративна сигурност на „Уайът“ — той бе прекарал двайсет години във ФБР — ме научиха как да комуникирам с тях с имейли, като използвам така наречения „анонимайзър“ — препращащ сървър, базиран във Финландия, който скрива истинското ти име и адрес; как да шифровам моя имейл, като използвам супернадеждния 1024 битов софтуер, разработен — в нарушение на законите на САЩ — в офшорна зона. Научиха ме още на класическите шпионски похвати, като използване на тайници и сигнали, с които да съобщя, че имам документи за предаване. Научих се да правя копия на идентификационните баджове, използвани в повечето компании, които отключват врати, ако се прекарат през процепите на четящи устройства. Някои от тези неща бяха страшно интересни. Малко по малко започвах да се чувствам истински шпионин. Или поне докато се занимавахме с това. Все пак още нямах никаква представа как стоят нещата в реалния свят.

Но след няколко дни на чакане на вест от „Трайон“ започна да ме обхваща парализиращ страх. Мийчъм и Уайът бяха направили пределно ясно какво ще се случи с мен, ако „Трайон“ не ме вземат на работа.

Ник Уайът дори не ме погледна.

— Поздравления — каза той в паузата между две обаждания. — Обади ми се хедхънтърът. Току-що се откачи от куката.

— Имам предложение?

— Сто седемдесет и пет хиляди като начало, опции 18 18 Право на закупуване на лимитиран брой акции на компанията на предварително определена цена (по правило по-ниска от борсовата в момента) за определен период (при възходяща тенденция на курса на акциите опцията може да донесе значителна печалба на притежаващия я). — Б.пр. и всичко останало. Нает си като индивидуален специалист на мениджърско ниво без пряк началник, десета степен по таблицата.

Изпитах едновременно облекчение и смайване от сумата. Това беше около три пъти повече от онова, което получавах в момента. Ако добавех и заплатата ми в „Уайът“, щях да получавам годишно двеста трийсет и пет хиляди долара. Господи!

— Не е лошо — казах. — Сега какво ще правим, ще се пазарим ли за още?

— Ти да не си се смахнал? Чуваш ли се изобщо какво говориш? Те са интервюирали осем други кандидати за тази длъжност. Нямаме представа дали някой не се опитва да намери връзки, дали друг не е стар приятел с някой от мениджърите. Моментът не е подходящ да рискуваме. Отивай и им покажи на какво си способен.

— На какво съм способен?

— Покажи им колко си изумителен. Вече си възбудил апетита им с няколко ордьовъра. Сега просто ги издухай. Ако не можеш да го направиш след цялото обучение тук, след времето, което Джудит и аз вложихме да ти шепнем в ухото, значи си по-голям некадърник, отколкото те смятах.