Джозеф Файндер - Параноя

— Абсолютно. Такаа… честно казано, в момента не сме в режим „наемане на хора“, не бих казал, че има такива фирми точно сега. Но един от производствените ни мениджъри внезапно ни напусна. — Отново кимнах. — Вашият „Лусид“ е гениална машина и наистина спаси задника на Уайът през това иначе ужасно за него тримесечие. Твое дело, а?

— По-скоро на моя екип.

Уточнението му допадна.

— Е, трябва да си добър, след като са те пуснали да влезеш тук.

— Това не зная. Работя много, харесвам това, с което се занимавам, и смятам, че просто съм бил на правилното място в нужния момент.

— Много си скромен.

— Може би. — Усмихнах се. Той схвана нещата, прозря фалшивата ми скромност и оцени директния ми подход.

— Как го направи? Каква е тайната?

Издухах въздуха от дробовете си под формата на тънка струя през свитите си устни, сякаш си спомнях как съм пробягал последния си маратон.

— Няма особена тайна. Екипна работа. Търсене на консенсус. Мотивиране на хората.

— По-конкретно?

— За да бъда честен, ще кажа, че първоначално тръгнахме с идеята, че ще правим Палм килър. — Говорех за безжичния PDA на „Уайът“ — същия, който бе погребал Палм Пайлот. — За идейната фаза събрахме интер функционална група — инженери, маркетинг, нашите специалисти по промишлен дизайн, също и външни. — Говорех уверено и без да се замислям, бях научил това наизуст. — Прегледахме маркетинговия обзор, анализирахме слабостите в еквивалентния продукт на „Трайон“, Палм, Хендспринг, Блекбери 16 16 Блекбери (Blackberry — англ.) — джобно устройство, предлагащо надеждна безжична връзка към електронната поща и корпоративната база данни и едновременно с това представляващо телефон, интернет браузър и органайзер. — Б.пр. .

— И какъв се оказа пропускът в нашия продукт?

— Бързодействието. Основният проблем пред безжичната технология, но това ти е известно. — Това беше резултат от внимателно проучване. Джудит ми бе разпечатала някои откровени бележки, направени от Лундгрен по време на конференции и изложения, чийто смисъл се свеждаше до същото. Той беше убийствено критичен към усилията на „Трайон“, когато те не се увенчаеха с пълен успех. Моята откровеност представляваше внимателно преценен риск. Преценен от Джудит, разбира се. На базата на профила, който бе направила на управленческия му стил, тя бе преценила, че той предпочита директния разговор.

— Правилно — отговори той и ме озари с милисекундна усмивка.

— Както и да е, разработихме няколко сценария. Какво би искала да има мама, директорът на компания, бригадирът на строителна площадка. Обсъдихме техническата спецификация, дизайна и така нататък. Трябва да отбележа, че всички дискусии протичаха възможно най-неформално. Моят конкретен принос бе съчетанието между елегантността на дизайна и простотата на използване.

— Питам се дали не наклонихте везните прекалено много в посока на дизайна в ущърб на известна функционалност — подметна Лундгрен.

— Не ви разбрах.

— Липсата на слот за флаш памет 17 17 Става дума за възможност да се използва карта с външна електрически препрограмируема памет, способна да съхранява записаната информация след изключване на компютъра. — Б.пр. , да кажем. Единствената сериозна слабост на изделието, поне доколкото аз мога да преценя.

Това беше възможност за изява, която не можех да пропусна.

— Абсолютно съм съгласен. — Бях запаметил различни истории както за „моя“ успех, така и за моите „микропровали“, така че можех по желание да възпроизведа всяка от тях. — Това беше голямата ни издънка. Всъщност става дума за най-съществената функция, която се наложи да пожертваме. Трябва да кажа, че подобна възможност бе предвидена в идейния проект, но водеше до конструктивни изменения извън ограниченията, които си бяхме поставили, така че с нежелание се отказахме от нея по средата на проектния цикъл. — Ха да те видим как ще приемеш това.

— Прави ли се нещо по въпроса за включването й в следващия модел на изделието?

Поклатих със съжаление глава.

— Не мога да навлизам в тези подробности. Това е фирмена информация, принадлежаща на „Уайът Телеком“. Но не става дума за правните аспекти по неразгласяването на тайна, за мен въпросът има по-скоро морални аспекти… искам да кажа, че след като си обещал нещо, трябва да държиш на думата си, нали? Ако това е проблем…

Той ме изгледа с разбиране и се усмихна искрено. Кош със забивка.

— Изобщо не е проблем. Уважавам това. Човек, който свободно споделя фирмени тайни за последния си работодател, ще го направи и с мен.