Джозеф Файндер - Параноя

— Не съм толкова сигурен — прошепнах.

— О… аз съм — каза Годард. — Защото зная, че аз бих се гордял.

Когато на следващата сутрин си проверих имейла, бях получил съобщение от „Артър“:

Шефът е много впечатлен от презентацията ти и държи да те види пак.

Гледах текста близо минута и реших да не отговарям.

Малко по-късно се появих без предупреждение в апартамента на баща ми с кутия от любимите му донътс. Паркирах отпред. Знаех, че когато не гледа телевизия, татко прекарва времето си зад прозореца. И беше доста добре информиран какво става навън.

На идване бях минал през автомивка и в резултат поршето блестеше като къс обсидиан — наистина беше изумително красиво. Баща ми още не го бе виждал. Е, сега щеше да види пристигането на сина си „загубеняка“, който вече не беше мизерен нещастник… в карета, впрегната с 450 коня.

Баща ми седеше на обичайното си място пред телевизора, загледан в някаква долнопробна поредица от разследвания за фирмени скандали. Антоан се бе разположил до него на доста по-неудобен стол и четеше един от многоцветните таблоиди, дето ги раздават безплатно в супермаркетите и не можех да ги отличиш един от друг — мисля, че беше „Стар“.

Баща ми вдигна поглед, видя кутията донътс, която му показах многозначително още от вратата, и поклати глава.

— Нее…

— Почти съм сигурен, че има с шоколадова глазура. Знам, че са ти любимите.

— Не мога да ям повече тези боклуци. Този черньо до мен е опрял пистолет в главата ми. Защо не предложиш на него?

Но и Антоан поклати глава.

— Благодаря, но се опитвам да сваля някой килограм. Ти си олицетворение на дявола.

— Какво е това… щабквартирата на Джени Крейг 61 61 Популярна авторка на диета за сваляне на килограми. — Б.пр. ? — Оставих кутията на кафе масичката до Антоан. Баща ми още не бе обелил дума за колата, но може би бе прекалено вглъбен в тъпата си програма. А и зрението му вече не бе така остро, както преди.

— В мига, в който излезеш, този тип ще размаха бича и ще ме накара да препускам в обиколки из стаята — мрачно обясни баща ми.

— Неумолим е, нали? — казах му.

Но той не изглеждаше ядосан, даже ми се стори, че му се вижда забавно.

— Не зная какво поддържа духа му — каза той, — но нищо не го възбужда така силно както амбицията да ме откаже от цигарите.

Напрежението между двамата, изглежда, бе спаднало до формата на примирение с патовата ситуация.

— Хей… ама ти ми изглеждаш по-добре, знаеш ли? — Погледнах го изненадано.

— Глупости — измърмори той с поглед, прикован в журналистическото псевдоразследване. — Още ли работиш на новата си работа?

— Да — потвърдих аз. После се усмихнах смутено, готов да му разкажа голямата история. — Всъщност…

— Нека ти кажа нещо. — Той най-сетне изостави предаването и ме погледна със сълзящите си старчески очи. Посочи ми телевизора, без да го гледа: — Тези копелдаци… ще ти отнемат и последния грош, ако им позволиш.

— Кои, корпорациите ли?

— Корпорациите, изпълнителните директори със съблазнителните опции, тлъстите пенсии и всичките добавки, които ще ти обещаят. Всичко това е само за тях, не се заблуждавай.

Погледнах килима и казах тихо:

— Е, не чак всичко.

— Лъжеш се.

— Вслушай се в думите на баща ти — неочаквано се обади Антоан, без да откъсва поглед от „Стар“. Стори ми се, че долавям в гласа му искрена загриженост. — Той е извор на мъдростта.

— Всъщност, тате, по една случайност знам това-онова за изпълнителните директори. Неотдавна ме повишиха… направо ме изстреляха в небесата — станах оперативен помощник на главния изпълнителен директор на „Трайон“.

Тишина.

Готвех се да повторя, когато той попита:

— Това какво е… секретар?

— Не, не… на много по-високо ниво е. Решаване в оперативен порядък на стратегически проблеми и така нататък.

— С какво точно се занимаваш?

Може и да имаше емфизема, но знаеше как да ми извади въздуха.

— Няма значение, татко — въздъхнах аз, — съжалявам, че отворих дума. — Наистина съжалявах. Не ме беше грижа какво си мисли за мен.

— Не, не… наистина се интересувам. Интересно ми е да разбера какво толкова правиш, че си заслужил хубавата си нова кола.

Значи все пак я бе забелязал. Усмихнах се.