Стивен Кинг - Другият

Холи тръгна към стълбата, но Ралф я спря:

— Аз ще сляза пръв.

— По-добре аз, защото съм по-лека.

— Аз съм пръв! — повтори той. — Ще ме последваш, когато стигна долу. Ако стигна. — Говореше тихо, почти шепнешком, но предполагаше, че заради акустиката Другия чува всяка негова дума. „Надявам се да е така“ — помисли си. — Само че спри, преди да слезеш по последните стъпала. Искам да си поговоря насаме с него — добави и я погледна в очите. Тя едва забележимо кимна към пистолета му. Не, нямаше да има разговори, никакви въпроси и отговори. Всичко бе приключило. Един изстрел в главата на чудовището и после щяха да изтичат навън. Стига сводът да не паднеше и да не ги затиснеше.

— Добре — промълви. — Моля те, внимавай.

Е, нямаше как да изпълни тъкмо тази ѝ молба (ръждясалата спираловидна стълба или щеше да го издържи, или не), но докато слизаше, той се опита да си внуши, че е много по-лек. Стълбата стенеше, скрибуцаше и се тресеше.

— Добре се справяш дотук — отбеляза Другия. — Движи се по-близо до стената, може да е по-безопасно.

Пасно… асно… асно…

Ралф стигна додолу. Онзи стоеше неподвижно до лампиона, създаващ нелеп домашен уют. Дали го беше купил заедно с генератора и с походното легло от „Хоум Депо“ в Типит? Нищо чудно — май това беше единственият подобен магазин в това забравено от Бога кътче на Щата на самотната звезда. Не че имаше значение… Стълбата зад него отново заскърца и застена, докато Холи слизаше по нея.

Едва сега Ралф можа да разгледа отблизо Другия с интереса на учен, изследващ неизвестен обект. Приличаше му на човек, същевременно му беше трудно да го възприеме като представител на човешката раса. Беше като да гледаш картина, но да си малко кривоглед: знаеш какво виждаш, обаче всичко е изместено и някак далеч от истината. Лицето беше на Клод Болтън, но брадичката не беше заоблена, а квадратна и с трапчинка, дясната страна на долната челюст бе по-дълга от другата и физиономията изглеждаше изкривена, почти гротескна. Косата беше гарвановочерна като на Клод, само че в нея се провиждаха кестеняво-червеникави кичури. Най-поразителни бяха очите. Едното беше кафяво като на Клод, но другото беше синьо.

Ралф знаеше чия е брадичката с трапчинка и червеникаво-кестенявата коса. И най-вече — синьото око. Беше видял как помръква, когато Тери Мейтланд умря на улицата през онова горещо юлско утро… бе неотдавна, а сякаш бяха изминали години.

— Още се променяш, нали? Проекцията, видяна от жена ми, може би е изглеждала като Клод, но истинското ти аз не се е преобразило докрай, нали?

Възнамеряваше това да са последните думи, които Другия ще чуе. Стълбата беше престанала да скърца, което означаваше, че Холи още е достатъчно високо, за да е в безопасност. Той вдигна глока и хвана китката си с лявата си ръка.

Другия разпери ръце:

— Убий ме, щом си решил, детектив, но знай, че ще погубиш и себе си, и приятелката си. Не мога да ти чета мислите, както чета мислите на Клод, обаче знам какво ти се върти в главата: смяташ, че не рискуваш само с един изстрел, че това е приемлив риск. Имам ли право?

Ралф не продума.

— Знам, че съм прав, знам и още нещо — рискът е прекалено голям . — Той изкрещя: — КАЗВАМ СЕ КЛОД БОЛТЪН!

Ехото отекна още по-гръмко от крясъка. Холи стреснато възкликна, защото парче от сталактит, вероятно вече пропукан, се отдели от тавана и профуча надолу като каменна кама. Заби се в пода на пещерата далеч от окръжността, очертавана от светлината на слабата лампа, но Ралф разбра посланието.

Другия отпусна ръце:

— След като сте научили достатъчно, че да ме откриете тук, сигурно вече знаете и това, но за всеки случай ще ви информирам. Две момченца се загубили някъде в проходите под тази зала, а когато спасителите се опитали да ги намерят…

— Някой от екипа стрелял и част от тавана се срутила — обади се от стълбата Холи. — Да, известно ни е.

— Случило се е в прохода „Дяволската пързалка“, където звукът от изстрела е бил позаглушен. — Другия се усмихна. — Какво ли ще се случи, ако ти, детектив Андерсън, стреляш тук? Разбира се, по-големите сталактити ще се откъснат от тавана и ще полетят надолу. Може да ги избегнеш, или ще те смажат. Съществува и още една привлекателна възможност — горната част на хълма да се срути и свличането на земните маси да погребе всички ни. Искаш ли да рискуваш, детектив? Мисля, че беше готов, докато слизаше по стълбата, но те предупреждавам, че рискът е прекалено голям.