Стивен Кинг - Другият

— Само когато се преобразявам — любезно обясни чудовището. — Представлява естествена защита и рядко е с фатални последици. По-скоро прилича на обрив от отровен бръшлян, отколкото на поражение от радиация. Разбира се, детектив Хоскинс беше… податлив, да речем. Щом докосна някого, често (невинаги, но често) прониквам и в съзнанието му. Или в съзнанието на близките му. Така направих с близките на Франк Питърсън. Съвсем леко, колкото да ги подтикна натам, накъдето бяха поели.

— Да не си посмял да мръднеш! — процеди Ралф.

Другия вдигна татуираните си ръце:

— Разбира се. Както казах, ти си въоръженият. Само че не мога да ви позволя да си тръгнете оттук. Твърде уморен съм, за да си търся ново убежище. Първо, заради непредвиденото шофиране дотук, второ, трябваше да се снабдя с това-онова, което още повече изчерпа силите ми. Изглежда, сега сме в задънена улица.

— Ти сам се вкара в задънена улица — поправи го Ралф. — Знаеш го, нали?

Другия обърна към него лицето си, все още смътно наподобяващо лицето на Тери, и не отговори.

— Хийт Холмс. Разбирам защо си го набелязал. Другите преди него също. Обаче с Мейтланд се издъни.

— Може и да си прав. — Онзи изглеждаше озадачен, но все още говореше спокойно, дори самодоволно. — Само че съм избирал и много други — всеки един с желязно алиби и с безупречна репутация. Алибито и репутацията са без значение, когато веществените доказателства и свидетелските показания доказват вината. Хората не проумяват обяснения и факти, неотговарящи на възприятието им за реалност. Не предвиждах да ме проследиш дотук. Дори не трябваше да ме усетиш ; колкото и непоклатимо да беше алибито на Мейтланд, той щеше да бъде обвинен и осъден. Но ти се усъмни, почувства нещо нередно. Дали защото дойдох пред съда?

Ралф не продума. Холи беше слязла от стълбата и сега стоеше до него.

Другия въздъхна:

— Сгреших, признавам. Подцених факта, че ще има телевизионни камери, обаче още изпитвах глад. Въпреки това можеше да се въздържа. Само че бях лаком.

— И прекалено самоуверен, не забравяй да го добавиш към списъка. А прекалената самоувереност води до нехайство. Ние, ченгетата, знаем много примери за самозабравили се и станали небрежни престъпници.

— Да, може да си прав. Мисля обаче, че и този път щеше да ми се размине. — Той изпитателно се втренчи в бледата жена с прошарена коса, застанала до Ралф. — На теб трябва да благодаря за сегашното си положение, нали, Холи? Клод каза, че името ти е Холи. Как така повярва в съществуването ми? Как съумя да накараш неколцина съвременни мъже, които вярват само в онова, което долавят петте им сетива, да ме проследят дотук? Някога виждала ли си подобен на мен? — Нямаше съмнение, че е искрен, че изгаря от любопитство.

— Не сме тук да отговаряме на въпросите ти! — сопна се тя. Беше пъхнала ръка в джоба на измачканото си сако, в свободната ѝ ръка беше ултравиолетовото фенерче; не го беше включила, единствената светлина идваше от лампиона. — Дойдохме да те убием.

— И как смятате да го направите… Холи? Да бяхме само двамата с твоя приятел, той може би щеше да се осмели да стреля, но не мисля, че ще рискува и твоя живот. А пък ако той или двамата заедно решите да се нахвърлите върху мен, ще установите, че съм учудващо силен, както и че мога да ви отровя. Да, въпреки че съм омаломощен.

— Засега резултатът е равен, но не задълго — процеди Ралф. — Хоскинс рани щатския полицай Юн Сабло, обаче не го уби. Сигурно вече е повикал подкрепление.

— Ха-ха, добър опит, само че не ти се вързах. На десет километра на изток и двайсет на запад няма клетки на мобилни оператори. Мислиш ли, че не съм проверил?

Ралф очакваше подобна вероятност, но имаше още един коз:

— Хоскинс взриви автомобила, с който дойдохме. Димът се вижда от километри.

За първи път онзи се изплаши не на шега.

— Хм, това променя нещата. Налага се да избягам, което в сегашното ми състояние ще е трудно и болезнено. Ако целта ти е била да ме ядосаш, детектив, то ус…

— Попита ме дали съм виждала подобни на теб — прекъсна го Холи. — Не съм… по-точно, виждала съм, но не твои копия, обаче Ралф е виждал. Като оставим настрана способността да се преобразяваш и да превземаш паметта на жертвите си, както и странните ти, горящи очи, ти си най-обикновен сексуален садист и педофил.

Онзи потрепери, сякаш го беше зашлевила, и за миг като че ли забрави горящото, изпращащо димни сигнали комби на паркинга.

— Обидно, нелепо и невярно! Храня се, за да се поддържам жив, нищо повече. Вие, хората, правите същото, като убивате прасета и крави. Скотове — само това сте за мен.