Стивен Кинг - Другият

— Оръжие! — извика той, хвана за раменете Холи и я накара да коленичи. — Долу! На земята!

Хауи Голд сепнато се огледа:

— Какво?! Видя ли…

Вторият изстрел отнесе скалпа му. За миг той се задържа на крака, макар кръвта да струеше по лицето му. После се строполи на земята. Алек се затича към него; отекна трети изстрел и Пели политна по гръб върху капака на комбито. Кръв избликна през ризата му, точно над колана. Юн машинално пристъпи натам. Невидимият стрелец отново натисна спусъка. Куршумът откъсна парче от шията на Алек и той падна зад колата.

— Залегни, Юн! — извика Ралф. — Той е на онази скала!

Сабло падна на колене и запълзя. Отекнаха още три изстрела, почти един след друг. Едната гума на комбито засъска. Предното стъкло се напука, стана млечнобяло и хлътна около дупката над волана. Третият куршум улучи левия заден калник близо до мястото, на което Ралф и Юн се бяха привели от двете страни на Холи, и проби дупка с големината на топка за тенис. Настъпи пауза, последвана от пореден залп: този път изстрелите бяха четири. Задното стъкло се пръсна, посипаха се парченца, бляскави като диаманти. Поредна назъбена дупка зейна в преградата зад задните седалки.

— Не можем да останем тук — каза Холи. — Дори онзи да не ни улучи, ще уцели резервоара.

— Права е — съгласи се Юн. — Алек и Голд… как мислите, има ли шанс да…

— Не — прекъсна го Ралф. — И двамата са…

Пореден изстрел, напомнящ плющене на камшик. Тримата потръпнаха, още една гума започна да спада със съскане.

— Простреля всички гуми. Налага се да тичаме до сувенирното магазинче. Холи, Юн, тръгвате първи, аз ще ви прикривам.

— Не, аз ще остана — възрази Юн, — вие тичайте.

Откъм скалата долетя вик; Ралф не можеше да прецени дали е предизвикан от гняв, или от болка.

Юн се изправи, разкрачи се, хвана пистолета си с две ръце и започна да стреля към върха на скалата.

— Тръгвайте! — извика. — Веднага! Давайте, давайте!

Ралф и Холи се изправиха. Той изпита чувство, подобно на онова в деня на убийството на Тери Мейтланд — струваше му се, че сетивата му са изострени до краен предел. Виждаше всичко. Ръката му беше около кръста на Холи. Птица, разперила криле, кръжеше в небето. Гумите спадаха. Комбито се накланяше наляво. Горе на скалата нещо се движеше и проблясваше — той реши, че е оптичният мерник на мръсника. Не знаеше защо се мести и не се интересуваше. Онзи пак изкрещя, после отново, този път гласът му се извиси в писък. Холи хвана Юн за рамото и го разтърси. Сабло я изгледа недоумяващо като човек, събуден от дълбок сън, и Ралф разбра, че лейтенантът е бил готов да умре. Очаквал е да умре. Тримата се втурнаха към магазинчето за сувенири и макар то да беше само на шейсет метра от смъртно раненото комби, все едно тичаха на забавен каданс като трима верни приятели в края на сладникава романтична комедия. Само че героите в сладникавите романтични комедии не газеха в локви кръв и не оставяха след себе си яркочервени следи. Отново проехтя изстрел. Юн извика:

— Улучи ме! Шибанякът ме улучи! — И се свлече на земята.

Джак, чиито уши още кънтяха от изстрелите, тъкмо презареждаше, когато на гърмящата змия ѝ писна от натрапника и го ухапа по прасеца. Зъбите ѝ с лекота проникнаха през памучния му панталон, торбичките ѝ с отрова бяха пълни. Джак се претърколи; държеше високо пушката в дясната си ръка и крещеше — не от болка, защото тя още не беше силна, а от ужас, понеже змията вече пълзеше по бедрото му, раздвоеният ѝ език се стрелкаше, черните ѝ мънистени очички сякаш се взираха в него. Хлъзгавата ѝ тежест беше страшна, противна. Тя отново го ухапа, този път по бедрото, и продължи да се придвижва нагоре, като тракаше с опашката си. Следващия път сигурно щеше да си забие зъбите в топките му.

— Махай се! РАЗКАРАЙ СЕ, ГАДИНО!

Нямаше как да я избута с пушката в ръце, затова той пусна оръжието и сграбчи влечугото. Змията го клъвна по дясната китка — от втория опит, но успя и дупките от зъбите ѝ бяха големи като двоеточие във вестникарско заглавие, обаче отровата ѝ се беше изцедила. Джак нито знаеше, нито се интересуваше от това. Изви я, както се изстисква пране, и видя как кожата ѝ се разцепи. От паркинга някой стреляше през няколко секунди — вероятно с пистолет, ако се съдеше по звука, — само че разстоянието беше твърде голямо, та стрелецът да улучи мишената си. Хоскинс хвърли змията, тя тупна върху каменистия сипей и отново пропълзя в някаква пукнатина.