Стивен Кинг - Другият

— Откъде знаеш? — повдигна вежда Юн.

— Картата, която са раздавали на туристите, още е онлайн. В наши дни всичко е онлайн.

— Нарича се проучване, амиго — намеси се Ралф. — Не е зле да пробваш някой път.

Качиха се обратно в колата, Хауи отново седна зад волана, Ралф — до него. Хауи насочи комбито към пътя, показан от Холи, и промърмори:

— Изглежда доста зле. Дано колата не ни изневери…

— Не бой се — успокои го тя. — И други са минавали по този път. Оттатък хълма има туристически бунгала. Според вестникарските дописки вторият спасителен екип ги е използвал като базов лагер. Плюс куп репортерски коли и автомобили на разтревожени роднини, които са се струпали там, след като новината за срутването се е разчула.

— Да не забравяме обичайните зяпачи, любители на кървавите гледки — добави Юн. — Вероятно са…

— Хауи, спри! — извика Алек. — Чакай малко! — Бяха на средата на паркинга, предницата на комбито беше обърната към пътя към туристическите бунгала. И (вероятно) към задния вход към пещерата, споменат от Холи.

Голд удари спирачки и попита:

— Защо?

— Защото май си усложняваме живота. Не е задължително Другия да е в пещерата; спомнете си, че в Канинг се е криел в някакъв обор.

— Тоест?

— Тоест първо да проверим дали някой не се е опитал да влезе с взлом в магазинчето за сувенири.

— Аз ще отида — каза Юн.

Хауи отвори предната врата:

— Защо не отидем всички?

Навлеците зарязаха закования с дъски вход и се върнаха при колата; плешивият шишко я заобиколи, за да седне зад волана. Идеално! Джак фиксира кръстчето на мерника върху лицето на дебелака, дълбоко си пое въздух, задържа го в белите си дробове и натисна спусъка, който обаче не помръдна. За един кошмарен миг той си помисли, че пушката се е повредила, после видя, че не е освободил предпазителя. Ама че глупак! Опита се да го вдигне, без да отмества око от мерника. Палецът му, влажен от пот, се плъзна встрани и когато най-после предпазителят беше освободен, плешивият шишко вече се беше качил в колата и затваряше вратата. Другите също бяха на задната седалка.

— Мамка му! — прошепна Джак Хоскинс. — Мамка му, мамка му, мамка му !

С нарастваща паника гледаше как комбито потегля към черния път, скоро щеше да е извън обсега на оръжието му. Ще превалят първия хълм, ще видят туристическите бунгала и склада, до който е паркиран пикапът му. Ще се досети ли Ралф Андерсън чий е? Разбира се. Ако не по лепенките с летящи риби от двете страни, то по стикера на задната броня: ОСВЕН ТАЗИ КОЛА ЯХАМ И МАЙКА ТИ.

Не им позволявай да стигнат до този път!

Не знаеше дали е чул гласа на посетителя, или своя, пък и не му пукаше — който и да го беше казал, имаше право. Трябваше да спре комбито, което не беше трудно — два-три куршума в резервоара и готово. После ще започне да стреля през стъклата. Може да не улучи всички заради отблясъците от слънцето, но оцелелите ще побързат да излязат на паркинга — може би ранени, но със сигурност зашеметени.

Пръстът му допря спусъка, но преди да стреля, колата спря до магазинчето за сувенири с падналата и обърната наопаки табела. Вратите се отвориха.

— Благодаря ти, Боже — промълви Джак и отново се прицели, очаквайки появата на господин Нямам мнение. Щеше да ги избие до крак, обаче най-големият виновник щеше да си иде пръв.

Гърмящата змия излезе от пролуката в скалата, в която се беше скрила. Запълзя към разтворените крака на Джак, спря, стрелна раздвоения си език, за да усети миризмите в затоплящия се въздух, после пак се плъзна напред. Нямаше намерение да напада, но когато Хоскинс изстреля първия куршум, тя вдигна опашката си и затрака зловещо. Джак, който беше забравил не само четката си за зъби, но и тапите за уши, не я чу.

Хауи Голд пръв слезе от комбито. Сложи ръце на кръста и огледа падналата табела с надпис СУВЕНИРИ И АВТЕНТИЧНИ ОБРАЗЦИ НА ИНДИАНСКИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ. Алек и Юн, които бяха на задната седалка, слязоха през лявата врата. Ралф също слезе, за да отвори другата врата, защото Холи се затрудняваше с ръчката. Изведнъж зърна нещо на напукания асфалт.

— Виж ти! — възкликна. — Каква находка. — Той се наведе да я разгледа.

— Какво намери? — нетърпеливо попита Холи.

— Мисля, че е връх на стре…

Отекна изстрел от мощна пушка, напомнящ силно плющене на камшик. Ралф усети раздвижването на въздуха, което означаваше, че куршумът е преминал само на два-три сантиметра над главата му, преди да улучи страничното огледало на колата. То се разби на ситни парченца, които се разлетяха по напукания асфалт като безброй ярки искрици.