Стивен Кинг - Другият

Колкото до изхода от тази авантюра, възможностите бяха три. Номер едно: може би човекът с татуировките ще разкара по някакъв начин отровата, разпространяваща се в тялото на детектив Джак Хоскинс. Номер две: ако болката е психосоматична, ще отшуми от само себе си. Номер три: може би е реална и онзи няма как да я прекрати .

Каквото и да се случеше обаче, едно беше сигурно — детектив Нямам мнение щеше да се пресели в ловните полета. Джак се беше зарекъл — не пред татуирания, а пред себе си, — че Андерсън ще бъде ликвидиран заедно с придружителите си. Щеше да ги избие до крак. Джак Хоскинс, американският снайперист.

Стигна до някогашната будка за билети и заобиколи веригата. Вятърът сигурно щеше да стихне и температурата да започне да се повишава, щом слънцето напече земята, но сега леденият вихър още фучеше и вдигаше облаци прах и ситен чакъл. Чудесно — щеше да заличи следите от гумите на пикапа и навлеците нямаше да ги видят. Ако дойдеха, разбира се.

— Ако не се появят, ще ми вземеш ли болката? — попита и най-неочаквано получи отговор.

„О, да, всичко ще ти е наред.“

Изрекъл ли го беше някой, или беше чул собствения си глас?

Имаше ли значение?

Мина край разпадащите се туристически бунгала и се запита защо на някого ще му скимне да пръсне куп пари, за да пренощува до някаква дупка в земята (ако не друго, поне названието на пещерата беше точно 14 14 Marysville Hole (англ.) — Мерисвилската дупка. — Б.пр. ). Нима нямаше по-интересни природни забележителности, например националния парк „Йосемити“ или Гранд Каньон? Дори Най-голямото кълбо канап е по-интересно от тази суха и прашна дупка на задника на географията.

Също като при предишното си посещение паркира до някогашния склад, извади от жабката фенерчето, а от сейфа — пушката и кутия с патрони, които натъпка в джобовете си. Тръгна към пътеката, но се върна, позачисти праха върху стъклото на подвижната врата на склада, включи фенерчето и освети голямото помещение — може би вътре имаше нещо, което щеше да му е от полза. Нямаше, но онова, което видя, предизвика доволната му усмивка: прашна малка кола, може би хонда или тойота. На задното стъкло се мъдреше голяма лепенка с надпис: СИНЪТ МИ Е ПЪРВЕНЕЦ НА ГИМНАЗИЯТА ВЪВ ФЛИНТ СИТИ! Въпреки отровата, която бавно, но сигурно превземаше тялото на Джак Хоскинс, той още не беше загубил елементарните си детективски умения. О, да, татуираният беше тук! Беше пристигнал от Флинт Сити с този (несъмнено откраднат) автомобил.

Почувства се малко по-добре, дори усети глад (за първи път, откакто ръката с татуировките хвана завесата в банята), затова се върна при пикапа и пак порови в жабката. Намери само пакетче солени бисквити с фъстъчено масло и половин опаковка таблетки против стомашни киселини „Тъмс“. Е, не беше закуска за шампиони, но поне щеше да залъже глада. Тръгна по пътеката, в дясната си ръка държеше бисквита, в лявата — пушката. Уинчестърът имаше ремък, но ако го преметнеше през рамо, каишът щеше да прежули врата му и може би дори да го разкървави. Пълните му с патрони джобове бяха като торби, които се удряха о бедрата му.

Спря се до дървената табела с избледнелия надпис (и със стария вожд, съобщаващ на света, че Каролин Алън му е издухала индианския член), защото изведнъж се сети нещо. Всеки, който минеше по страничния път, водещ към туристическите бунгала, щеше да види пикапа му до склада и да се усъмни в нещо нередно. Поколеба се дали да не се върне и да го премести, после реши, че се тревожи напразно. Ако навлеците дойдат, ще паркират пред главния вход. Щом слязат от комбито, той ще открие огън от стрелковата си позиция на върха на отвесната скала и преди да се усетят, ще застреля двама, дори трима. Другите ще се разбягат като подплашени пилци и той ще ги гръмне, докато тичат да се скрият. Защо да му пука какво ще видят по пътя към бунгалата, след като нито един от тях няма да напусне паркинга?

В тъмното изкачването по стръмната пътека към върха на скалата беше опасно дори ако си осветяваш пътя с фенерче, затова Джак не бързаше. Само това му липсваше тъкмо сега като капак на другите неприятности — да падне и да си счупи нещо. Когато се добра до наблюдателницата си, небето на изток вече бавно просветляваше. Той освети с фенерчето вилата, която беше оставил предишния ден, понечи да я вземе, но стреснато отскочи назад. Надяваше се да не е поличба за това как ще се развият събитията до края на деня, но в положението имаше горчива ирония и дори в сегашното си състояние той не пропусна да я отбележи.