Стивен Кинг - Другият

Отначало никой не продума, после Хауи промълви:

— Аз съм адвокат, синко. Мога да повярвам във всичко.

Стигнаха до билборда с прехласнатите мъж, жена и двете им деца, вдигнали високо газовите си фенери. Хауи потегли бавно по изровеното шосе към пещерата, като се опитваше да избегне най-големите дупки. Температурата, която беше около десет градуса, когато тръгнаха от къщата на семейство Болтън, вече се беше покачила до над двайсет. И щеше да се повишава още.

Холи посочи:

— Виждате ли онзи хълм? Главният вход на пещерата е в основата му. По-скоро е бил, преди да го циментират. Първо ще огледаме него. Ако онзи се е опитал да влезе оттам, може да е оставил някакви следи.

— Съгласен съм. — Юн се огледа: — Боже, колко е запустяло… печална гледка.

— Семействата на близначетата и на хората от спасителната експедиция били съкрушени от смъртта им — промълви Холи, — но случилото се било пагубно и за Мерисвил. Всички разчитали на доходите от туристите, посещаващи пещерата. Мнозина напуснали, след като „атракцията“ била затворена.

Хауи удари спирачки:

— Сигурно в тази будка са се продавали билетите, виждам и верига, преграждаща пътя.

— Заобиколи я — каза Юн. — Дай малко зор на автомобила и да се надяваме, че окачването ще издържи.

Голд се подчини, комбито заподскача, заедно с него заподскачаха и пътниците, закопчали предпазните си колани.

— Така. Само да предупредя: от този момент нататък сме закононарушители, защото навлизаме без разрешение в частна собственост.

Мършав койот изскочи от храсталаците и побягна, сянката му препускаше редом с него. Ралф мимоходом забеляза почти заличени от вятъра следи от широки гуми и предположи, че местните младежи — все някои бяха останали в Мерисвил — са идвали тук с атеветата си. Вниманието му обаче беше насочено към скалистия хълм, където бе някогашната единствена туристическа атракция в Мерисвил. Смисълът на съществуването му, както префърцунено би се изразил някой.

— Всички сме въоръжени — каза Юн. Беше изпънал гръб и се взираше право напред. — Нали така?

Мъжете отговориха утвърдително. Холи Гибни не продума.

От стратегическата си позиция Джак ги видя много преди да стигнат до паркинга. Провери оръжието си — беше заредено, имаше и патрон в цевта. Беше сложил на ръба на скалата плосък камък и след като се просна по корем, подпря приклада на камъка. Прицели се така, че кръстчето на мерника спря на предното стъкло на комбито откъм страната на шофьора. Проблясък на слънцето го заслепи за миг. Той потръпна, вдигна глава, разтърка окото си, докато плаващото петно изчезна, и отново погледна през мерника.

„Хайде, сладурчета! — помисли си. — Спрете по средата на паркинга. Тъкмо ще сте ми на мушка. Спрете и слезте от колата.“

Само че комбито бавно прекоси по диагонал паркинга и спря пред входа към пещерата. Вратите се отвориха, слязоха петима души, четирима мъже и една жена. Петима наглеци накуп. Красота! За съжаление беше невъзможно да ги гръмне, защото заради положението на слънцето тъкмо сега входът беше в сянка. Можеше да се опита — пушката беше точна, — само че комбито закриваше трима, включително господин Нямам мнение.

Джак лежеше, притиснал страна към приклада, сърцето му биеше бавно и равномерно. Вече не усещаше пулсиращата болка във врата; вълнуваха го само навлеците, които стояха до табелата с надпис ДОБРЕ ДОШЛИ В МЕРИСВИЛ ХОЛ.

— Махнете се оттам, пиленца. Излезте на светлото и се поогледайте. Нали затова сте дошли? — прошепна и зачака.

Аркообразният вход на пещерата беше препречен с две дузини дебели дъски, прикрепени с грамадни, ръждясали болтове към циментовата „тапа“ зад тях. При подобна двойна „застраховка“ срещу любители на приключенията предупредителни табели бяха излишни, но все пак имаше две, съобщаващи, че влизането е забранено. Плюс няколко надписа със спрей, вероятно дело на младежите, идвали дотук с атеветата си.

— Някой забелязва ли опит за проникване в пещерата? — подхвърли Юн.

— Как не! — промърмори Алек. — Да ги питаш защо са си направили труда да заковават тези талпи. Доста динамит ще потрябва на онзи, който реши да пробие дупка в циментовата преграда.

— И това вероятно ще довърши започнатото от земетресението — добави Хауи.

Ходи се обърна и посочи над предницата на комбито:

— Виждате ли пътя от другата страна на магазинчето за сувенири? Води към входа на Ахига. На туристите не е било разрешено да влизат оттам, обаче има много интересни пиктограми.