Коди Макфейден - Тъмната страна

— Високоинтелигентно — отбелязвам аз.

— Повечето клипове не са такива брутални — обяснява Алън и се връща на началната страница. — Има категории, виждаш ли?

Прочитам ги. „Семейни смешки“. „Животни“. „Романс“. Започвам да разбирам смисъла на всичко това.

— Значи всеки може да влезе тук, да публикува видеоклип и да позволи на останалите да го обсъждат.

— Аха. Има много талаш, но и доста креативни материали. Кратки филмчета, комедианти и музиканти, които се опитват да пробият, всякакви неща.

— Предполагам, че не липсва и секс?

— В интерес на истината, няма. Не е позволено да се качват голотии и това правило се спазва много стриктно.

— Но няма проблем да има кървища — отбелязва Джеймс.

— Няма.

Поглеждам Алън.

— Често ли посещаваш този сайт?

Той свива рамене.

— Какво да ти кажа? Като наркотик е. Всеки клип е като лека закуска, а не тежка вечеря.

— Не можеш да изядеш само една — изчуруликва Кали.

— Добре — съгласявам се аз. — Разбирам всичко това. Но какво общо има то с нас?

Алън посочва към категориите.

— Има и религиозна. Тя се използва по няколко начина. Истински и фалшиви свещеници изнасят триминутни служби, като говорят дясноцентристки за абортите или лявоцентристки за греховете на организираната религия като цяло.

Той кликва върху категорията и на монитора се зареждат нов ред миниатюрни изображения.

— Първите десет са онези, които трябва да гледаш.

Натиска върху една от малките снимки. Появява се черен екран. На него изникват бели главни букви: НАЧАЛОТО НА ОПУСА: ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСТИНАТА И ДУШАТА.

Буквите изчезват и настъпва мрак за още няколко секунди, преди да се появи някакъв мъж, който не се вижда в цял размер. Седнал е на обикновена кафява дървена маса. Камерата го е уловила от раменете надолу до масата. Стената зад него е бетонна и сива. Източникът на светлина е някъде горе и успява да освети само част от мъжа и онова, което е около него. Неприветливо е думата, която изниква в главата ми. Сняг върху поле, лишено от дървета. Пръстите на ръцете му са сплетени пред него и отпуснати на масата. Държат броеница. Облечен е в черна риза и черно сако.

— Изследването на естеството на истината — започва той — е изследване на естеството на Бог. — Гласът е нисък, но не е басов, а по скоро алт. Приятен е. Спокоен, премерен, отпуснат. — Защо е така? Защото основната истина за всичко е, че съществува така, както Бог го е създал. Да видите истинската същност на нещо, означава да го видите точно както е, необременено от собствените ви възгледи, предразсъдъци и разбирания за композицията му. Да видите истинската същност на нещо, е да го видите не както вие желаете, а както е в действителност. С други думи, да го видите точно както го е създал Бог в момента на сътворението му. Следователно, когато видите истинската същност на нещо, вие фактически позволявате на себе си да зърнете частица от Божието лице.

— Интересно. Логично — промърморва Джеймс.

— Какво всъщност ни пречи да видим истината? Всички сме родени с очи, с които да виждаме, и уши, с които да чуваме. Всички разполагаме с мозък, който да обработва сигналите, подадени от сетивата ни. Защо тогава двама мъже стават свидетели на една и съща автомобилна катастрофа и имат коренно различни версии за истината? Как е възможно видеокамера, записала същия този инцидент, да докаже, че и тези мъже грешат? Отговорът е очевиден: единствено видеокамерата записва всичко точно както е. Каква тогава е разликата между човека и камерата? — Мъжът млъква за миг. — Разликата е, че видеокамерата няма филтър на „самата себе си“. Тя няма душа и разум. Човек може да предположи, че причината за грешките в преценката се дължат на недостатъци в душата и разума.

Но ако Бог е създал всички неща, а той го е направил, то тогава трябва да приемем, че също така е създал душата и разума. Бог не прави грешки. Следователно душата и разума при раждане са перфектни и са способни да възприемат точната и основна истина. Някой би оспорил, че при раждането не съществуват никакви филтри между истината за света и собствената същност. Какъв тогава е този „филтър“? Какво е това нещо, което променя човека с времето и прави паметта му по-малко достоверна от тази на една камера?

Екранът отново потъмнява и след миг на него се появява надпис с главни букви, който обявява: КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ.

Обръщам се към Алън.

— Това е невероятно… но какво общо има с нас?