Коди Макфейден - Тъмната страна

— Картината ми се изясни.

— Междувременно — продължава Розарио, — както вече знаеш, Декстър продължаваше да идва за Коледа, но тайно. — Тя млъква за миг. — Това е ужасно, не мислиш ли? Да се откажем от детето си заради професионална амбиция?

Обмислям въпроса. Тази жена заслужава честен отговор, а не нещо банално и умно.

— Мисля — отвръщам внимателно, — че всичко друго би наранило Декстър. Той е искал да го направи, но се е тревожел как това е щяло да се отрази на кариерата на съпруга ти. Все пак е предложил „публично отричане“. Дали е смятал, че някой от вас наистина ще се отрече от него?

Розарио е изненадана от тази концепция.

— Не, не мисля.

— Значи е знаел, че сте го обичали. Не казвам, че това ви оправдава, но определено е нещо, Розарио.

Понякога тъгата е проста, но често се случва да е сложна. Тя ни налага съмнения и ни кара да си задаваме въпроси, които започват с „Какво щеше да стане, ако…?“. Тя прилича на съжалението, но е много по-силна от него. Може да изчезне за секунда или да остане до смъртта. Различни версии на всичко това прибягват по лицето на Розарио. Подобна реакция ме радва, защото означава, че съм ѝ отговорила честно. Лъжите могат да нараняват, но нищо не те удря по-силно от истината.

На Розарио ѝ е необходимо известно време, за да се вземе в ръце. Все още не е проляла нито една сълза.

— Пробната година мина, а с края ѝ настъпи краят на Декстър. Един син умря и се роди дъщеря. Красива дъщеря при това. Лиза разцъфна, както отвън, така и отвътре. Винаги е била щастливо дете, но сега направо сияеше. Тя беше… доволна. Доволството е нещо много трудно за постигане, Смоуки.

Забелязвам колко лесно премина на „Лиза“, „тя“ и „нея“. Декстър се беше превърнал в Лиза не само за себе си, но и за майка си.

— Конгресменът успя ли да се нагоди към ситуацията?

— Така и не прие напълно промяната, но не искам да оставаш с впечатление, че е онзи добре познат нетолерантен стереотип, Смоуки. Дилън обичаше Декстър и наистина даваше всичко от себе си, за да обикне Лиза. Приемаше неуспешните си опити да го стори като своя грешка, а не нейна.

— Сигурна съм, че Лиза е разбирала това.

Розарио кима и се усмихва.

— Така е. Беше много… щастлива. Хормоните ѝ действаха добре. Уголемяването на гърдите също беше успешно и подходящо за тялото ѝ — нито станаха прекалено големи, нито прекалено малки. Служеше си с гримовете като риба с водата, вървеше като жена, без да си дава голям зор, и имаше много добър вкус за мода. Дори уроците ѝ как да говори, които се оказват най-трудни за някои, минаха леко при нея.

Мъжете имат по-ниски гласове заради удължаването на гласните струни по време на пубертета. Това удължаване не е обратимо, затова е необходимо онези мъже, които стават жени, да се научат как да говорят с по-писклив глас.

— Тя планираше ли да… измине целия път?

Не всички транссексуални си сменят половите органи.

— Не беше решила.

— Какво е правела Лиза в Тексас? — питам аз. — Доколкото разбрах, е живяла тук, във Вирджиния. На гости ли ви беше?

— Дойде за погребението на баба си. Майката на Дилън.

— Двамата с конгресмена присъствахте ли?

— Да. Службата беше скромна, само с най-близките. Точно сега не сме в кампания, затова нямаше медийно присъствие. Почетохме паметта на баба ѝ и на сутринта Лиза тръгна за летището. На следващия ден щеше да е на работа.

— Какво работеше?

— Имаше собствена туристическа агенция. Сама движеше всичко, но се справяше много добре. Попадна в много печеливша ниша. Организираше ваканции специално за гейове, лесбийки и транссексуални.

— Да е имала някакви врагове? Да е споменавала някого, който я притеснява?

— Не. — Категорична е Розарио. — Не се отнасям несериозно към въпроса ти, Смоуки, нито пък се опитвам да си затварям очите пред фактите. Това беше първото нещо, което обмислих, но нищо не ми дойде наум.

Но може да останеш изненадана, мисля си аз.

Всички онези нощни тайни, малки и големи, които почукват на вратата ти, когато луната се скрие зад някой облак — децата също ги имат и обикновено родителите ги разбират последни.

— Какво ще кажеш за теб и конгресмена? И вие като повечето високопоставени хора имате врагове, но да се сещаш за нещо по-особено, случило се наскоро или в близкото минало?

— Ще ми се да имах отговор на въпроса ти. Дилън получава дежурните писма от смахнати, които първо прочитам, преди да ги изпратя на тайните служби. Последното пристигна преди около шест-седем месеца. Някакъв ненормалник заплашваше да убие Дилън с ума си или нещо подобно. В момента не се възползваме от някакви наболели теми на моралния фронт. Рядко го правим, ако трябва да бъда честна. Чрез избягване на подобни конфронтации Дилън успя да запази поста си на представител на демократите в Тексас.