Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

Люк слуша. А за да чува още по-хубаво, вече е седнал на ръба на леглото, хванал се е с две ръце за главата и е сложил диктофона до себе си върху юргана.

— Което налага да изискат от мен — главния подбудител на заговора да бъде прецакан Обри — да им разясня своята позиция.

— Том?

— Дик?

— Какво общо може да има, по дяволите, прецакването на Обри — дори ако приемем, че това е целта на двама ви — с прехвърлянето на нашия човек и семейството му в Лондон?

— Чудесен въпрос. И ще ти отговоря в същия дух.

Люк не си спомня да е чувал друг път чак такъв гняв в гласа на Хектор.

— Според зам. — шефа било се поразчуло, че Службата ни се кани да освети някакъв суперинформатор, който на практика ще дискредитира банковите стремежи на конгломерата „Арена“. Има ли нужда да те светвам точно каква връзка има удоволствието да вижда тук зам. — шефът? Блестяща руска банка в ролята на бял рицар спасител, милиарди долари на масата с перспектива за още повече от същото място и с обещанието не само да хвърлят тези купища допълнителни милиарди на изгладнелия паричен пазар, но и да инвестират в някои от най-крупните динозаври на английската промишленост? И тъкмо когато се очаква добрата воля на въпросния бял рицар да даде плод, на сцената цъфват двама чекиджии от разузнаването, решени да прекатурят каруцата и плюещи разни простотии за морал и за печалбарство от престъпна дейност.

— Каза, че са те приканили да им разясниш позицията си — чува се Люк как напомня на Хектор.

— Това и направих. И то доста добре, бих казал. Много яко му натрих носа. А онова, което не казах аз, го каза Били. И направо не е за вярване, но полека-лека замът взе да наостря уши. И на него не му е лесно явно, след като шефът му си е наврял главата в пясъка, но в края на краищата се осъзна като булка. Изгони всички от стаята, с изключение на нас двамата, после ни изслуша от началото.

— Вас двамата с Били?

— Да. Били вече е вътре в нашата палатка и пикае енергично навън. Чудодейното покръстване на апостол Свети Павел номер две — по-добре късно, отколкото никога.

Люк се съмнява, но от милосърдие решава да не споделя съмненията си.

— Добре, и какво е положението ни сега? — пита.

— Същото като в самото начало. Официално, но неофициално, с участието на Били и чартърен полет за моя сметка. Имаш ли молив подръка да записваш?

— Нямам, разбира се!

— Тогава слушай внимателно. Ето как ще процедираме оттук нататък, без никакво обръщане назад.

Изслушва го внимателно два пъти, после осъзнава, че чака да събере кураж да се обади на Елоиз, и й се обажда. Май скоро ще се върне, може би още късно утре вечер, казва. Елоиз отговаря, че Люк трябва да постъпи така, както смята, че трябва. Люк я пита какво прави Бен. Бен е добре, благодаря, казва Елоиз. Люк установява, че му е потекла кръв от носа, така че си ляга, докато стане време за вечеря и за кротка раздумка с Пери, който учи Алексей и Виктор в остъклената стая как се правят катерачески възли.

— Ще ми отделиш ли една минутка?

Люк отвежда Пери в кухнята, където Оли се бори с упорития фритюрник, който не желае да достигне желаната температура за домашно пържени картофи.

— Ще ни оставиш ли насаме за една минутка, Хари?

— Няма проблем, Дик.

— Най-после добра новина, слава богу — подхвана Люк, след като Оли излезе. — Хектор е уредил утре от единайсет вечерта по Гринуич в Белп да ни чака малък самолет. От Белп до нашата военновъздушна база в Нортолт. С уредено разрешение за излитане и кацане и чисто преминаване и от двете страни. Един господ знае как е успял, но го е уредил. Щом се стъмни, ще прекараме Дима с джипа през планината до Грунд, а оттам — право до Белп. Щом кацне в Нортолт, веднага ще го отведат в тайна квартира и ако наистина достави онова, което обещава, ще регистрират официално кацането му, след което прехвърляме и семейството му.

— Ако достави ли? — повтори Пери и килна въпросително глава на една страна по начин, който доста подразни Люк.

— А нима той няма да го направи? Сигурни сме в него. Засега друга сделка не се предлага — продължи Люк, след като Пери нищо не каза. — Господарите ни в Уайтхол не желаят семейството да им увисне на врата, преди да са се убедили, че Дима си заслужава ядовете. — А след като Пери продължава упорито да мълчи: — Само дотолкова е успял да ги уговори Хектор, без да подлагат всичко на надлежната процедура. Така че нищо повече не мога да ти обещая.

— Надлежната процедура — повтори най-сетне Пери.