Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

— Е и?

Пиян ли е Хектор? Да не е наблегнал прекалено на малцовото уиски от остров Скай?

— Тоя Колаковски развива едни много строги възгледи по въпроса за доброто и злото… които напоследък съм склонен да споделям. Злото си е зло, и точка по въпроса. Изобщо не се корени в битието. И няма връзка с това дали си наркоман и прочие. Злото представлява абсолютна и изцяло самостоятелна човешка сила. — Продължително мълчание. — И си зададох въпроса: ти на какво мнение си?

— Том, какво ти има?

— От време на време го препрочитам, нали разбираш. Когато ми натежи. Колаковски. Изненадваш ме, че не ти е познат. Та той е постулирал един закон. Доста добър при това, предвид обстоятелствата.

— Какво точно ти тежи в момента?

— Нарекъл го е Закон на безкрайното изобилие. Не че в полския съществителните ги членуват. Но и нечленуване всъщност няма, което би трябвало да ти подскаже нещо, но това е положението. Та същността на тоя закон е, че за всяко събитие съществуват безброй обяснения. Безгранично. Или, казано с думи, които и двамата с теб разбираме, никога не знаеш нито кое точно копеле те е цапардосало, нито защо. Доста утешително звучи в създалите се обстоятелства, не смяташ ли?

Гейл се беше върнала и стоеше в рамката на вратата да слуша.

— Предполагам, че ще мога да дам по-точна преценка, ако съм запознат с обстоятелствата — отвърна Пери, като в същото време говореше и на Гейл. — Мога ли да направя нещо, с което да ти помогна, Том? Звучиш ми доста скапано.

— Според мен ти вече го направи, Милтън, приятелю. Благодаря ти за съвета. Ще се видим утре сутрин.

Ще се видим ли?

— Сам ли беше или с някого? — попита Гейл, докато си лягаше.

— Не стана дума.

Според Оли след катастрофата на Ейдриън жената на Хектор Емили престанала да живее с него в Лондон. Предпочитала зимната виличка в Норфък, която била по-близо до затвора.

Люк е застанал вцепенен до леглото, притиснал е кодирания мобифон до ухото си, а временно свързаният с него диктофон е паркиран до умивалника. Часът е четири и трийсет следобед. Хектор цял ден не се е обаждал, нито е отговарял на многобройните съобщения на Люк, записани от телефонния секретар. Оли е тръгнал да купува прясна пъстърва, а за Катя, която не яде риба — виенски шницели. И пържени по домашному картофи за всички. Напоследък храната се е превърнала в основна тема. Понеже не знаят дали следващия път пак ще са заедно, всяко сядане на трапезата е придружено с определена церемониалност. Понякога се започва с дълга молитва на руски, нашепвана от Тамара и придружена с многократни прекръствания. Друг път, като я погледнат в очакване, тя отказва явно за да им даде да разберат, че не се радват на Божията благодат. Този следобед, за да запълни празното време преди вечеря, Гейл е решила да слезе с момиченцата до Трюмелбах да им покаже страшния водопад, който си е проправил път през вътрешността на планината. Пери никак не одобрява намеренията й. Хубаво, тя ще е с мобифон, но на какво покритие може да разчита в пещерите?

На Гейл й е все едно. Решили са и тръгват. По поляните дрънчат кравешки чанове. Наташа се е зачела под явора.

— Слушай, значи — нарежда му Хектор с непоклатим като скала глас. — Цялата гадна, шибана история. Чуваш ли ме?

Люк слуша. Половината час се превръща в четирийсет минути. „Гадна, шибана история“ е съвсем точно казано.

След което, понеже вече няма смисъл да се бърза, я прослушва повторно, в продължение на нови четирийсет минути. Самата пиеса е изключително сложна сама по себе си, а дали е комедия или трагедия, ще стане ясно, когато му дойде времето. В осем сутринта Хектор Мередит и Били Матлок били изправени пред „другарски съд“ в многостайния кабинет на зам. — шефа на четвъртия етаж. Прочели им обвинителния акт. Хектор го парафразира, изпъстрен с цветисти ругатни:

Замът каза, че бил привикан от секретаря на кабинета на министър-председателя, който му представил следния казус, а именно, че някой си Били Матлок и някой си Хектор Мередит заговорничели да опетнят кристалночистата репутация на някой си Обри Лонгриг — член на парламента, властелин в Сити и гъзолизец на олигарсите в Съри, в ответ на някакви предполагаеми щети, които въпросният Лонгриг бил нанесъл на обвиняемите: сиреч Били искал да си отмъсти за всичките лайна, които Обри го бил накарал да изяде, докато враждували до кръв на четвъртия етаж, а аз — за това, че Обри се бил опитал да съсипе шибаната ми семейна фирма, след което да я закупи срещу целувка с език. Поради което секретарят на правителството бил останал с впечатлението, че нашите лични интереси се отразявали на оперативните ни преценки. Слушаш ли ме изобщо?