Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

А когато, както понякога се случваше, към тях се присъединеше и Наташа, тя вече не се явяваше омразното извънбрачно дете на Дима, натресено по принуда на Тамара, след като я изхвърлили полуполудяла от затвора, а тяхната любеща и послушна дъщеря, без значение дали от брака им или осиновена. Но Наташа най-вече четеше книгите си или издебваше когато баща й е сам да го гушка, да гали плешивата му глава и да я целува така, сякаш той е нейно дете.

И Пери, и Гейл също бяха неделима част от новосъздаденото семейство, което започваше да се формира. Гейл неспирно измисляше нови занимания за момиченцата: запозна ги с кравите по поляните, заведе ги в магазина за сирене да видят как стържат с ренде от прословутото хобелкезе, или да търсят елени и катерички из гората; същевременно Пери се явяваше многообичаният водач на момчешкия отбор и гръмоотводът за излишната им енергия. Всъщност единственият случай, в който Пери неочаквано се възпротиви, беше, когато Гейл предложи да изиграят тенис мач на двойки с момчетата рано една сутрин. Имал бил нужда от още време да се свести след пъкления мач в Париж.

Укриването на Дима и трупата му бе само едно от натрупващите се у Люк притеснения. Докато чакаше нощем в стаята си на горния етаж случайните бюлетини от Хектор, разполагаше с предостатъчно време, през което да сглоби уликите, че присъствието им в селото привлича нежелано внимание, както и да забърка в многото безсънни часове конспиративни теории, които дори в настъпилата утрин му се струваха тревожно реални.

Притесняваше го и самоличността му под името Брейбъзън — дали усърдният хер директор на „Белвю“ не е направил вече връзката между проведената от Брейбъзън инспекция на тоалетните в хотела и двамата пребити руснаци на долната площадка на стълбището; и дали оттам, с помощта на полицията, разследванията не са стигнали до паркираното под бука на жп гарата „Гринделвалд Грунд“ беемве.

Най-драстичният му сценарий, подсказан донякъде от направената от Дима в колата безгрижна реконструкция, се развиваше по следния начин:

Единият от бодигардовете — най-вероятно смъртнобледият философ — успява да издрапа нагоре по стълбата и започва да блъска по заключената врата.

Или пък предположенията на Оли по отношение на електрониката на аварийната врата са се оказали просто предположения.

Така или иначе, тревогата е вдигната и вестта за сблъсъка достига до слуха на по-информираните гости на коктейла на „Арена“ в „Залата на честта“: телохранителите на Дима са били нападнати, самият Дима е изчезнал.

Сега вече всичко се задвижва. Емилио дел Оро алармира седмината чисти пълномощници, които грабват мобифоните и алармират своите братя воры, а те на свой ред алармират Княза в неговия замък.

Емилио алармира своите приятели швейцарските банкери, които на свой ред алармират своите високопоставени приятели в швейцарското правителство, включително полицията и службите за сигурност, чиято първа задача в живота е да пазят достойнството на свещените швейцарски банкери и да арестуват всеки, дръзнал да го опетни.

По-нататък Емилио дел Оро алармира Обри Лонгриг, Бъни Попъм и Де Салис, които алармират когото трябва — виж по-долу.

Руският посланик в Берн получава спешни инструкции от Москва, подклаждани от Княза, да настоява за незабавното освобождаване на телохранителите, преди да са пропели, но най-вече да открие Дима и да го върне с максимална бързина в страната на неговия произход.

Швейцарските власти, за които досега е представлявало удоволствие да дават убежище на богатия финансист Дима, обявяват за вседържавно издирване избягалия престъпник Дима.

Но дори в тази мрачна приказка има нещо необичайно, което Люк при цялото си старание не успява да проумее. Каква точно верига от обстоятелства — подозрения или твърди разузнавателни сведения — е докарала двамата телохранители в хотел „Белвю Палас“ след второто подписване? Кой ги е пратил? Какво им е било наредено да направят? И защо?

Или, казано другояче: имали ли са Княза и братята му повод да знаят по време на второто подписване, че Дима се кани да наруши своята ненарушима клетва на вор и да стане сук номер едно на всички времена?

Но когато Люк се решава най-сетне да сподели, макар и в разреден вид, тези си тревоги с Дима, онзи най-небрежно ги отхвърля. Дори Хектор е тотално невъзприемчив и едва ли не изкрещява:

— Тръгнем ли по този път, от самото начало сме прецакани.