Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

X: Копелетата май са ни изпреварили. Източниците на Били Бой от Сити току-що са му подсказали.

Л: В какъв смисъл „изпреварили“? В кое? Та ние още нищо не сме направили.

X: Според източници на Били Бой в Сити Комисията за финансов надзор се канела да блокира искането на „Арена“ да отвори голяма банка, а ножа сме били забили именно ние.

Л: Ние ли?

X: Службата. Като цяло. Мощните институции в Сити се възмущават до небето. Трима независими членове на парламента, на заплата при олигарсите, приготвят грубо писмо до министъра на финансите, с което обвиняват Комисията по финансов надзор в антируски предразсъдъци и настояват за незабавното премахване на всички неразумни пречки пред заявлението. И обичайните заподозрени в Камарата на лордовете са се вдигнали на всеоръжие.

Л: Ама как може такива глупости!

X: Разправяй го на Комисията за финансов надзор. Те само едно повтарят: централните банки престанали да си отпускат една на друга заеми, макар обществото да им било дало милиарди именно за тази цел. Но ето че се появява спасител на бял кон — „Арена“ — с предложението да сложи в горещите им ръчички стотици шибани милиарди. Кой го е еня откъде са тия пари? [Това въпрос ли се явява? Защото в такъв случай Люк не разполага с отговор.]

X [избухва внезапно]: За неразумни пречки изобщо не може да става дума, мама му стара. На никой дори и през ум не му е минало да създава неразумни пречки. До снощи заявлението на „Арена“ е събирало прахоляка на стелажа с необработени документи. Нито среща са провели, нито съвещание, почти не са започнали и проучването на законните изисквания. Което обаче ни най-малко не е пречило на олигарсите в Съри да бият своите барабани на войната, нито да внушават на водещите финансовите рубрики, че ако искането на „Арена“ бъде отхвърлено, лондонското Сити ще отиде чак на четвърто място след Уолстрийт, Франкфурт и Хонконг. И кой ще е виновен за всичко това? Службата, подведена от шибаното копеле Хектор Мередит!

Последва нова тишина — толкова дълга, че на Люк му се наложи да пита Хектор още ли е на линията, на което получи сприхавия отговор:

— Къде другаде да съм, да му еба майката?

— Е, поне имаш вече подкрепата на Били Бой — подсказа Люк, един вид да му даде утеха, каквато не споделяше.

— Завой на сто и осемдесет градуса — отвърна благочестиво Хектор. — Не знам какво щях да правя без него.

И Люк нямаше представа.

Били Бой Матлок — неочакван съюзник на Хектор? Привлечен от Хектор към каузата? Най-новото му другарче по оръжие? Завой на сто и осемдесет градуса? Били ли?

Или Били Бой просто се застрахова допълнително? Не че Били Бой е лош човек, в смисъл не е зъл, не е мръсник като Обри Лонгриг и никога не е бил такъв в очите на Люк; не е някакъв коварен създател на пъклени планове, нито е Двоен или троен агент, намърдал се между противостоящи сили. Това изобщо не е в стила на Били. Прекалено очебийно би било от негова страна.

Кога в такъв случай е станал обратният завой и кое го е наложило? — дивеше се Люк. А дали пък Били Бой вече не си е подсигурил тила другаде, та затова с такава готовност предлага сега на Хектор обилния си фронт, с цел да го посветят в най-пазените тайни в сандъка с Хекторовите тайни?

Какво например се е въртяло из главата на Били през онзи неделен следобед, когато излезе от тайната квартира в Блумсбъри все още страдащ от нанесеното му унижение? Обич към Хектор? Или сериозна загриженост за личната му позиция в бъдещата схема на нещата?

И в дните на болезнено преживяне вследствие на въпросната среща, кое ли величие от Сити е поканил на обяд Хектор — при цялата си всеизвестна свидливост — и го е заклел да пази тайната, макар да знае идеално, че за това величие тайна е всичко, което съобщава някому поотделно на четири очи? И то с пълното съзнание, че по този начин си спечелва приятел в случай на неблагоприятно развитие на събитията?

И кой може да предскаже коя точно от многото вълнички, предизвикани от хвърленото в мътните води на Сити камъче, ще изпляска по свръхчувствителния слух на онзи виден вътрешен човек в Сити и издигащ се член на парламента Обри Лонгриг?

Или на Бъни Попъм?

Или на Джайлс де Салис — ръководителя на медийния цирк?

И на всички останали Лонгриги, Попъми и Де Салиси с остър слух, които чакат да се качат на панаирджийската въртележка, наречена „Арена“, в мига, в който се завърти?

Само че, според Хектор, въртележката е все още в покой. За какво да скачат отсега?