Джон Ле Карре - Изменник по вкуса ни

— Десет ме устройва.

— На паркинга на гара „Грунд“. Симпатично малко червено судзуки. Първата кола вдясно веднага след входа, максимално далеч от влаковете, значи.

— Съгласен. — А след като Оли не изключи: — Какъв е проблемът, Хари?

— Ами чувам, че на гара „Интерлакен-Ост“ имало доста засилено полицейско присъствие.

— Разправяй нататък.

Люк го изслуша, нищо не каза, прибра мобифона в джоба си.

Под другата страна на хълма Оли имаше предвид село Гринделвалд, на противоположните поли на масива Айгер. Според доклада на Оли имало само един начин да се стигне от Лаутербрунен до Венген: зъбчатата железница. По лятната пътека можела да мине някоя дива коза или шантав мотоциклетист, но в никакъв случай четириколесно превозно средство с трима пътници.

Но и Люк, като Оли, бе съвсем наясно, че на път към убежището му, Дима — независимо в какво облекло — не биваше да бъде подлаган на оглед от страна на жп служители, контрольори или спътници, особено пък в такъв късен час, когато пътуващите с железницата са по-малко и по-забележими.

В село Цвайлючинен Люк пое по лявото разклонение — виещ се крайречен път, който ги изведе почти до Гринделвалд. Паркингът на гара „Грунд“ беше пълен с оставените коли на немски туристи. Още с влизането Люк забеляза с облекчение фигурата на Оли по ватиран анорак и фуражка с наушници зад волана на паркиран червен джип судзуки е включени габарити.

Ето ви по едно одеяло за когато ви застудее — обяви Оли на руски, докато омотаваше седналия до него Дима, а Люк, след като връчи на Оли багажа и паркира беемвето под един бук, се настани на задната седалка. — По горския път е забранено да се минава, с изключение на тръгнали по работа местни хора от рода на водопроводчици и жп служители. Така че, ако нямате нищо против, позволете ми аз да говоря, ако ни спрат за проверка. Не че мога да мина за местен човек, но джипът е местен, а собственикът му ме инструктира какво да приказвам.

Кой собственик и какво да приказва бяха неща, които само Оли можеше да каже. А добрият черноработник не обича да говори за своите източници.

Тесен асфалтов път ги отвежда нагоре в черната планина. Срещу тях се спускат чифт фарове; спират, отбиват сред дърветата: камион за превоз на строителни материали, ненатоварен.

— Който идва отгоре, е длъжен да се отдръпне на заден ход — съобщава одобрително Оли под сурдинка. — Местно правило.

По средата на пътя бе застанал съвсем сам униформен полицай. Оли забави ход да може онзи да разгледа жълтия триъгълен стикер на предното стъкло на судзукито. Полицаят отстъпи. Оли вдигна лениво ръка за поздрав. Минаха през селище с ниски хижи и ярко осветление. Миризмата на пушек от дърва се смесваше с аромата на боровете. Неонов надпис ги уведоми, че са в БРАНДЕГ. Шосето премина в незаравнен коларски път. Към тях се стичаха рекички вода. Оли запали фаровете и мина на ниска предавка. Двигателят зави измъчено. Пътят бе изровен от тежки камиони, а окачването на судзукито беше твърдо. Кацналият с багажа на задната седалка Люк се опираше в двете странични стени, докато джипът подскачаше и се лашкаше. Пред себе си виждаше омотаната фигура на Дима с вълнената шапка; вятърът вееше одеялото на раменете му като файтонджийски плащ. До него почти неотстъпващият му на ръст Оли, привел се напрегнато, докато водеше судзукито през откритата поляна, подплаши две диви кози, които хукнаха да се скрият между дърветата.

Въздухът стана по-рядък и по-студен. Дишането на Люк се учести. По бузите и челото му взе да се оформя тънка ледена коричка. Усети как очите му се насълзяват, а пулсът му се ускорява от уханието на боровете и вълнението от изкачването. Гората пак ги обгърна отвсякъде. От дебрите й проблясваха червени животински очи, но прекалено бързо, че да може Люк да прецени дали животните са дребни или едри.

После минаха горната линия на дървесната растителност и излязоха на открито. Леки облаци затулваха звездното небе, в самия му център се издигаше черна беззвездна празнота и ги притискаше към склона, а постепенно ги изтикваше и към края на света. Минаваха под обратния наклон на северната стена на Айгер.

— Бил ли си на Урал, Дик? — извърна се Дима и викна на английски по посока на Люк.

Люк кимна енергично и се усмихна — да.

— Като Перм е! И в Перм имаме такива планини! А на Кавказ бил ли си?

— Само в грузинската част! — извика в отговор Люк.

— Обожавам такива места, чуваш ли, Дик! Обожавам ги! И ти, нали?