Том Клэнси - Компютърна полиция

— Вие?

— Не, не. Той — отвърна Мегън и посочи джуджето.

Но то вече не беше джудже. Изведнъж пред тях застана висок човек в джинси, риза с къси ръкави и поизносени маратонки. Беше едър мъж, наближаващ средна възраст, с буйна, къдрава коса, къдрава брада и кафяви очи, най-кротките, които Мегън беше виждала някога.

— Виж какво — обърна се Родригес към младия човек, — знам, че искаш да си поговориш с мен, но трябва да разговарям веднага с тези хора, защото е спешно. Може ли да дойда тук идната седмица, за да се видим? Това устройва ли те?

— Разбира се, чудесно — отвърна младежът. — Само затворете вратата, когато излизате.

— Не се безпокой.

Младежът излезе от предната врата и я затвори след себе си. Крис остана за миг неподвижен, след това сложи резето и отиде при най-далечната маса, където бяха седял и с Уейленд. Лийф, който продължаваше да гледа изумен Родригес, все още не можеше да повярва на очите си.

— Ама това наистина ли сте вие? — попита той.

— Разбира се, че съм аз. Няма измама. — Крис леко побутна знака, който беше сложен върху масата. — Винаги съм си мислил, че ще дойде момент, когато ще трябва да разкрия присъствието си. Затова се погрижих да намеря начин, чрез който играчите да разбират, че съм аз, начин, който не може да бъде фалшифициран.

Мегън кимна.

— И защо ни следите? — попита тя.

— Защото вие имате нещо общо с тези „натирвания“.

Тя и Лийф погледнаха Родригес, напълно шокирани.

— Не, не искам да кажа, че сте замесени в това — успокои ги Родригес. — Но вие се въртите около хора, които може би са замесени. Една от тях бе Елън, т.е. Елбай.

— Да, бяхме при нея миналата нощ.

— Така е. Установих го от дневниците на играта. Описанието, което ми даде за вас нейната племенница, беше доста точно. — Родригес се облегна назад. — Затова реших да ви видя с очите си… Обърнете внимание, това стана преди Елбай. После ви проследих дотук. Бях настроил системата така, че да ме предупреди, когато влезете отново в играта.

— Трябва да ви кажа — обади се Лийф, — че не го правим само за забавление. Ние сме изследователи сътрудници на Компютърната полиция.

— Да, Компютърната полиция — каза Родригес, подпря се на масата и прекара пръсти през косата си — Днес изпратих някои от техните хора тук. Естествено те трябваше да вземат отношение по случая Елбай и аз съм доволен, че дойдоха. Но не знам какво биха могли да направят. Не съм сигурен, че някой от нас въобще би могъл да направи нещо.

— В гласа му прозвуча нотка на отчаяние.

— Който и да го прави, не би могъл да не остави следи — обади се Мегън. — Според мен той вече е оставил някои улики след себе си. Само въпрос на време е, докато ние или старшите детективи от Компютърната полиция стигнат до…

Родригес вдигна глава.

— Време — каза той. — С колко време разполагаме, преди този човек да „натири“ някой друг? И дали ще прибегне до насилие? Дори първите „натирвания“, в които имаше само повреда на техниката, бяха лоша работа. Но опит за убийство — това вече не бих искал да се случва в играта ми.

— Разбираме — каза Лийф. — Ние също мислим така. Затова дойдохме и започнахме разследването, за да видим какво ще открием.

— Аз съм тук със същата цел — каза Родригес, — но не очаквах, че ще бъда запратен в стената.

— Съжалявам — каза Мегън и се изчерви до уши. — Мислех, че сте…

— Някакво джудже — каза Родригес и се засмя. — Е, да, Гобо е моят любимец.

— Той ваш герой ли е? — попита Лийф.

— Един от двайсетте — отвърна Родригес. — Някои от тях са доста кротки, други са буйни. Те ми дават възможност да се скитам насам-натам и да общувам по различен начин с хората, за да следя дали играят коректно играта. — Той леко се усмихна. — Това е едно от удоволствията да играеш ролята на Господ или на Род — усмивката му стана по-иронична. — Но през последните няколко месеца моите скитания са свързани повече с това да открия кой извършва тези „натирвания“. Причината не е само в желанието творението ми да не се използва по такъв начин. А аз наистина не искам. Сарксос винаги се е ползвал с репутацията на сигурно място, такова, където Играта се играе честно. Не е от онези игри, в които босът променя правилата без предупреждение. Това, разбира се, е само игра. Нейната цел е потреблението. Трябва да се отнасяш добре с клиентите си. Ако се разчуе, че стават такива неща, ако имаме дори само още един случай на нападение, като този с Елбай, това ще навреди страшно много на играта. Могат да я закрият. Можете да си представите какви неприятности от юридическо естество биха последвали. Онези момчета от компанията майка никак няма да ми се зарадват, ама никак.