Клайв Касслер - Черно море

Повтори процедурата и в стаята на Самър до отварянето на сейфа. Удивена от златното кюлче вътре, тя го извади и сложи на леглото до паспорта на Самър, лаптопа и флашката, която намери. Използва малкия таблет, за да снима кюлчето от всички страни, после го върна в сейфа заедно с компютъра и паспорта. Вкара флашката в таблета и копира всички файлове в нея, след което върна в сейфа и го затвори.

Тъкмо успя да прибере уредите си в кофата, когато чу някой да чука на вратата и бравата да щраква. Тя замръзна на място, когато вратата се отвори и влезе друга камериерка с купа ментови бонбони в ръце. Камериерката спря и се вторачи в рускинята.

— За вечерта ли подготвяш стаята?

— Не, само поискаха друга кърпа — отговори Мартина с истински ийстендски акцент. Посочи кърпата, която закриваше кофата и се измъкна край нощната камериерка, преди да закрачи енергично надолу по коридора. Не се обърна да погледне през рамо, докато не излезе от хотела и не мина две преки в южна посока.

Доволна, че не е предизвикала излишно внимание, Мартина описа кръг около квартала, където беше хотелът на Мансфилд, и почука на вратата на неговата стая, която гледаше към улицата. Той бутна настрана количката за сервиране, на която имаше чиния с полуизядена пържола с бутилка „Монтепулчано“, и я покани да влезе.

— Някакви проблеми? — попита, докато й наливаше чаша вино.

— Не. — Тя пое чашата и я остави, без да отпие. — Подслушвателните устройства са на място и активирани.

Бръкна в кофата и му подаде мобилен телефон за еднократна употреба.

— В микробуса ще записват всички разговори и ще ви уведомят за възможни обаждания. Може да се присъедините към техниците за подслушване.

— Ще изчакам да ми се обадят. — Той я стрелна със самодоволна усмивка. — Успяхте ли да уредите срещата с финансовия експерт?

— Да, утре в десет сутринта. — Тя му подаде сгънато листче с адреса.

— Ще дойдете ли с мен?

— Не, защото по това време ще съм на смяна за проследяване.

— Жалко. Сигурна ли сте, че не искате да останете за по чашка?

Мартина поклати глава.

— Не бих искала да преча на вашите проучвания. — Подаде му таблета. — Свалих съдържанието на флашката, която жената беше заключила в сейфа на стаята. Ще видите и снимките на другия предмет, който намерих там. Приятна вечер.

Жената се завъртя на токове и излезе от стаята. Мансфилд включи таблета и пусна файла, който беше копиран от флашката на Самър. Беше подводното видео от „Кентърбъри“. Агентът изгледа шейсетминутния запис от останките, който завършваше с кадри от „Тавда“, заснети на повърхността на смрачаване близо до мястото.

Тъкмо се готвеше да затвори таблета, когато си спомни казаното от Мартина на излизане. Отвори електронната папка с надпис „Снимки“ и пред него се показаха половин дузина снимки на златното кюлче. С широко отворени очи се вторачи в руския имперски печат, щампован върху кюлчето, а после се протегна и вдигна слушалката на хотелския телефон.

— Ало, обслужване по стаите? Имам нужда от още една бутилка вино, моля.

Пърлмутър мина да вземе Дърк и Самър със своя „Ролс-Ройс“ под наем точно в осем сутринта. Болницата беше само на няколко минути път и те успяха да се видят с Джак Далгрен малко преди да го вземат за операцията. Изчакаха в кафенето, докато изкарат Далгрен от реанимацията няколко часа по-късно. Малко замаян от упойката и обезболяващите, той се смя радостно заедно със своите приятели, когато му казаха, че ще се оправи напълно. Дърк му обеща, че при следващото им посещение ще вкара контрабандно една бира за него, после го оставиха на бдителните грижи на сестра, която много приличаше на певицата Адел.

Скоро ролсройсът отново потегли, дискретно следван от сребрист седан „Ауди“. Тяхната цел беше Чърчил Гардънс и един мезонет в голяма сива каменна сграда, който се издигаше на брега на Темза. Тесен асансьор ги качи на последния етаж, където Пърлмутър почука с малко чукало във формата на котва по полирана врата в края на коридора. Едър мъж с пясъчноруса коса, стиснал голяма чаша чай, ги покани да влязат.

— Току-що запарен — обяви Чарлз Трехорн с мек, свръхкултивиран акцент. — Жена ми Розела го заля точно преди да излезе, за да свърши някаква работа. Моля, заповядайте.

Апартаментът приличаше на частна библиотека. Ореховите лавици, натъпкани с книги за морето, изпълваха отвореното пространство на жилището. Акценти поставяха ориенталските килими, антикварните корабни щампи и модерните кожени мебели. Дърк и Самър се спогледаха и по лицата им се разляха усмивки.