Клайв Касслер - Черно море

— Ще имаме номера на стаята в мига, когато се регистрират — обеща тя. — Иван от таксито ще пази във фоайето, докато дойде екипът ми за проследяване.

— Колко време ще отнеме?

— По-малко от час.

Мансфилд погледна към другата страна на улицата, където се намираше малкият хотел „Куинс Гейт“.

— Ще си взема стая там и ще чакам данните от проследяването. Може да пийнем нещо след това? — предложи той с очарователно повдигане на веждите.

Мартина го изгледа с леден поглед.

— Данните ще ви бъдат предоставени веднага след получаването им.

Мансфилд се изкиска и слезе от микробуса.

В хотела Дърк и Самър се регистрираха. Рецепционистката им подаде съобщение, оставено за тях.

— От Сейнт Джулиън е — каза Самър. — Ще мине след час, за да ни заведе на обяд.

— Като познавам Джулиън, трябва да се облечем за елегантен обяд.

Настаниха се в две стаи една до друга на третия етаж и след час се върнаха във фоайето. Самър носеше мек бежов кашмирен пуловер и дълга до земята пола, а Дърк си беше сложил тъмносиньо сако и сиви панталони.

Застаналият зад количката на портиера агент Иван се преструваше, че изучава картата на града и дискретно следеше всяко тяхно движение.

Те излязоха и застанаха под портика точно в момента, когато един елегантен „Ролс-Ройс Фантом III Таун Кар“ спря пред входа. Дърк го разпозна като „Седанка де вил“ от 1937 година.

Шофьорът, мъж от пакистански произход, облечен в униформа, слезе от колата и отвори задната врата за тях.

— Госпожице Пит, господин Пит. — Ръката му в бяла ръкавица ги подкани с жест да се качат.

Самър се качи първа и видя един много закръглен мъж, заел почти цялата кожена задна седалка. Той потупа мястото до себе си.

— Ела, скъпа, има достатъчно пространство. Ще настаним Дърк на сгъваемото столче.

Самър го прегърна и седна до него.

Дърк се настани на резервната седалка. После протегна ръка да се здрависа с техния домакин.

— Виждам, че както винаги пътуваш със стил.

— Баркър е майстор на каросерията — отговори Пърлмутър, докато поглаждаше дългата си брада. — Не само е по-широка, но ти носи и точки за стил.

— Разкошна е — каза Самър, — особено, като се има предвид, че е на осемдесет години.

Пърлмутър протегна ръка в ръкавица, почука на разделителното стъкло между тях и шофьорът го спусна два-три сантиметра.

— Джеймс, към „Льо Гаврош“.

Мъжът кимна, включи на скорост и колата безшумно се плъзна напред, докато Пърлмутър вдигаше обратно стъклото.

— Шофьор на име Джеймс? — удиви се Самър.

Пърлмутър сви рамене.

— Мисля, че всъщност се казва Рави, но любезно отговаря на Джеймс.

Самър се засмя.

— Джулиън, прекрасно е, че те виждаме отново. Как мина конференцията по морска история?

— Страхотно. Имаше няколко отлични доклада за ранни останки, проучвани в Средиземноморието, а и вълнуващи изследвания тук в Англия. Моята презентация за ацтекските мореходни канута, които вие с баща ти открихте на Карибите, беше приета много добре.

Един от водещите учени в света в областта на морската история, Пърлмутър беше ходеща енциклопедия, пълна с познания за корабни останки. Като дългогодишен приятел на семейство Пит, той често беше доверен източник за много проекти на НАВПД, както и предвидимо приветлив компаньон за обеди. Освен че изпитваше страст към морската история, Пърлмутър беше и запален гурман.

— О, едва не забравих — възкликна Самър и му подаде бутилка в плъстена чантичка. — Подарък от Норвегия.

Пърлмутър отвори чантичката и отвътре се показа тъмнозелена бутилка. Той се зае да проучва етикета, после се засмя.

— Разбира се, аквавит. Благодаря. Много приятно стимулиращо питие.

Той повдигна капак в дъбовата ламперия под прозореца към мястото на шофьора, зад който се видя малък комплект барово оборудване. След като отвори бутилката, наля в три чаши и подаде по една на гостите си.

— Скол! — вдигна своята чаша.

Самър подуши напитката с остра миризма и изкриви лице.

Дърк забеляза реакцията й.

— Най-малкото ще те сгрее, ако лондонската мъгла се спусне.

Докато отпиваха от чашите си, шофьорът заобиколи източния край на Хайд Парк, преди да спре пред една ъглова тухлена сграда. Пърлмутър поведе гостите си към странична врата под медна табела, на която беше изписана фирмата: „Льо Гаврош“. Това беше може би най-добрият френски ресторант в града, затова в него още от древни времена се обучаваха лондонските главни готвачи.