Клайв Касслер - Черно море

На сто и петдесет метра над кораба на НАВПД Джордино наблюдаваше отбранителните действия на Пит, след това се обърна към непосредствената опасност. Приближаващата се ракета се плъзгаше над вълните. На четвърт миля от кораба тя пусна нещо във водата и продължи своя полет.

Обаче не улучи „Македония“, защото Пит беше променил курса. Вместо това профуча край кораба, продължи към хоризонта и след време, когато свършеше горивото, щеше да падне във водата, без да причини поражения.

Засега късметът на Пит работеше. Руснаците бяха изстреляли ракета земя-земя N-14 „Силекс“, чийто товар бе закрепено откъм долната страна торпедо, което се пускаше във водата близо до целта. Макар Пит да беше избегнал удара на ракетата, торпедото не беше по-малко смъртоносно.

Джордино огледа морето, за да открие торпедото, и видя бялата му пенеста следа, докато се носеше към „Македония“. Пит беше завил настрани от „Ладни“, така че ударът щеше да дойде откъм кърмата. Джордино наблюдаваше безпомощен, а торпедото засече кораба и се понесе бързо към бимса [25] Напречната греда. — Б. пр. на „Македония“. То сякаш ускоряваше с приближаването към изследователския кораб, докато не попадна в целта и избухна във висок облак от отломки и водни пръски.

Видеокамерата на „Ладни“ показа изригването на морето и бял дим, който започна да се издига към небето. Попов и неговият екипаж рядко имаха възможност да стрелят с бойни муниции, какво остава срещу действителен противник. Те се бяха вторачили във видеомонитора със смесица от удивление и удовлетворение. Обаче гордостта на Попов се обърна в объркване, когато на екрана се показа призрачно изображение.

Беше „Македония“, която минаваше край разпръсващия се дим. Корабът на НАВПД очевидно продължаваше да се носи към Севастопол напълно невредим. Попов погледна бойния екран, за да се увери, че не му се привижда. Червените триъгълници на двете мишени продължаваха пътя си на запад, макар че сега лежаха успоредно една на друга, а не в тандем.

— Какво се прецака? — изрева капитанът.

Първият офицер поклати глава.

— Трябва да е преждевременен взрив.

— Има ли готова втора ракета?

— Установката откъм левия борд заредена и готова за стрелба.

— Единична стрелба — огън!

Секунди след като фрегатата потрепери от изстрелването на ракетата, комуникационният офицер се обърна към Попов с объркано изражение.

— Капитане, има обаждане от американския кораб.

— Какво? Пусни го на високоговорител.

Из рубката се разнесе гласът на Пит.

— „Ладни“, говори „Македония“. Благодаря за гостоприемството, но решихме да отложим Крим за друга ваканция. Скоро ще напуснем забранената ви зона. Досвидания!

Офицерът по комуникациите пребледня.

— Капитане, какво да правим? Ракетата вече е изстреляна.

Офицерът по оръжейните системи погледна часовника на пулта за управление на огъня.

— Предстои пускането на торпедото във водата. Вече е твърде късно за взривяване на ракетата.

Попов се обърна към комуникационния офицер и каза тихо:

— Нищо не може да се направи. — После се обърна към първия офицер. — Отбой.

Докато надничаше от мостика на „Македония“, Пит видя изстрелването на втората ракета „Силекс“ срещу него. В тази втора игра със смъртта се чувстваше съвсем малко по-уверен. Сега усещаше „Македония“ по-бърз и реагиращ на щурвала, след като буксирното въже беше прекъснато, когато торпедото удари влачената след изследователския кораб подводница и избухна доста далеч от кърмата му. Този път не разполагаше с малка подводница, която да послужи за препятствие.

За кратко беше насочил кораба срещу „Ладни“, но сега зави обратно и настрана от приближаващата се ракета. Той хвърли „Македония“ пълен напред срещу натоварената с муниции баржа. Откритият товарен шлеп беше само на петдесетина метра от него, легнал ниско във водата заради експлозията, която беше разбила кила му.

— Торпедото тръгна — чу се гласът на Джордино от високоговорителя.

Пит видя ракетата да прелита ниско над главата му, след като беше пуснала товара. Разполагаше само с няколко секунди, преди акустичният прицелен механизъм на торпедото да улови боботенето на двигателите на „Македония“ и да се понесе за смъртоносния удар.

Потъващата баржа започна да издига нос, когато Джордино отново се свърза с него по радиото от своя наблюдателен пост в небесата.

— Тръгна към теб. На разстояние около петстотин метра.