Клайв Касслер - Черно море

— Сонар, гръмни я!

Операторът увеличи мощността на монтирания в корпуса на фрегатата сонарен транспондер и предизвика пет продължителни изригвания на сигнала. На осемдесет метра под водата операторът на борда на руската подводница „Новоросийск“ дръпна слушалките от главата си.

— Пипнаха ни.

Попов скочи от мястото си и се разтанцува из рубката, разменяйки си „дай ми пет“ с близките моряци. Вече пет дена той и неговият екипаж си играеха на котка и мишка с ядрената подводница. До този момент „Ладни“ беше неизменна жертва на симулираните нападения. Най-сетне екипажът на фрегатата беше успял да си го върне.

— Съобщете на флотския координатор на симулациите, че сме разрушили „Новоросийск“ и очакваме нова задача — нареди Попов на оператора на комуникациите.

Когато вълнението в рубката поутихна, операторът на сонара отново докладва на капитана:

— Непознатите цели продължават да пресичат забранената зона. Скоро ще се озоват в подхода към Севастопол.

На видеоекрана двойка червени триъгълници напредваха откъм лявата страна на изображението в тандем.

— Свържете се по радиото с глупаците и им кажете, че са навлезли в забранена зона и трябва да се преместят трийсет километра на юг, преди да поемат пак курс към Севастопол.

— Слушам — отговори комуникационният оператор. След няколко минути той отново докладва:

— Капитане, предадох съобщението, но не получих отговор.

Попов погледна отново екрана. Двата плавателни съда не се отклоняваха от курса.

Първият офицер се зае да проучва изображението, после се обърна към капитана.

— Влекач?

— Възможно е. — Радостта на Попов се превърна в раздразнение. — Легни на курс за пресрещане. След това поискай въздушно разузнаване. Искам някой да ги види отблизо. Поддържайте връзката.

— Слушам, капитане — отговори първият помощник. — На какво бихте заложили, капитане? Че е товарен кораб с пиян капитан или някакъв потрошен влекач с развалено радио?

Попов кимна.

— Какво друго можеш да срещнеш в тези води.

— Виждам целта — каза Джордино в микрофона. — На около осемдесет градуса.

Пит огледа широкото празно водно пространство под хеликоптера и забеляза блед сив обект вдясно. Натисна педалите, които накланяха задното витло, карайки техния „Бел ОН-58 Киова“ да завие леко надясно, докато далечната сива точка не се намести по средата на предното стъкло.

Два часа по-рано бяха реквизирали леката машина от авиобазата в Безмер западно от Бургас. Макар дните на Пит и Джордино като военни пилоти да бяха минали отдавна, и двамата бяха запазили лицензите си за пилотиране на различни летателни апарати. Трудностите при пилотирането на хеликоптер продължително време не бяха намалели и Пит усети, че мускулите започват да го болят, когато машината достигна границите на своя обхват. Той се свърза с кораба пред тях и получи разрешение да кацне, а сивият съд бавно взе да нараства под тях.

Не беше „Македония“, а американският разрушител клас „Иджис“ „Тръкстън“, който се носеше на север с повече от трийсет възела. Пит подходи откъм кърмата, където го насочиха към полетната палуба, обикновено заета от двойката хеликоптери „Сийхоук SH-60“. Когато изключи едничкия двигател на техния „Бел ОН-58 Киова“, екипажът се втурна да презарежда машината.

Пит и Джордино слязоха на палубата, където незабавно ги посрещна наперена руса жена, която им протегна ръка за поздрав.

— Господин Пит, господин Джордино, добре дошли на борда на „Тръкстън“. Аз съм командир Дебора Кенфийлд, първи офицер. Капитанът ви поздравява от мостика.

— Командире, благодарим за спирката и бензина — отговори Пит.

— Ще се опитаме да ви закараме колкото може по-близо, но сме все още на осемдесет мили от него.

— Знаете ли къде е в момента „Македония“? — попита Джордино.

— Следим го с радара „Иджис“. Намира се на около десет мили от Севастопол и създава малко суматоха.

— Какво искате да кажете? — попита Пит.

— Руснаците наскоро отцепиха забранена морска зона западно от Крим. Предполага се, че там руският флот провежда оръжейни изпитания и тактически учения. Изглежда „Македония“ е навлязла в центъра на забранената зона. Прихванахме откъслечни радио-комуникации, които сочат, че руснаците са много недоволни.

— „Македония“ влачи на буксир баржа, пълна с муниции, в посока Севастопол и руснаците нищо не знаят за това? — учуди се Пит.

— От това, което чухме — не. Установили са, че е американски съд, но изглежда нямат пряка връзка с него. Информирахме руснаците, че според нас корабът е отвлечен, и помолихме за тяхната намеса, но те не казаха нищо за своите намерения.