Клайв Касслер - Черно море

— Да, това е „Македония“ — потвърди Пит.

— Точно така — кимна Джордино. — Подводницата беше сложена точно там, когато влязохме в пристанището.

— Добра работа, Хайрам — поздрави го Пит. — Намери иглата в купа сено.

— Макс свърши цялата работа — отговори Негър. — Аз просто въведох конфигурацията на кораба и я изпратих да сканира сателитни снимки.

— Какъв е този кораб зад „Македония“? — попита Джордино. — Баржа ли води на буксир?

Негър нагласи снимката и увеличи изображението на втория плавателен съд. Видя се, че става дума за стоманена баржа с отворен трюм, натоварена със сандъци.

— Да, влачи на буксир баржа — каза Пит. — Вижда се и буксирното въже на един от предните кнехти.

— Защо му е на някого да отвлече изследователски кораб и да буксира с него баржа? — попита Гън.

— Отговорът сигурно се крие в товара — каза Йегър.

— Най-вероятно — кимна Пит. — Какъвто и да е товарът, той ги забавя. Това ще ги направи по-уязвими.

— Ако стигне до Севастопол, нещата може да влошат — ще трябва да го искаме обратно от руснаците — отбеляза Гън.

Пит кимна.

— Дай ни неговите координати. Ще се свържем с украинците, за да видим дали тяхната брегова охрана не може първа да стигне до него. Най-малкото може да се свържат по радиото с „Македония“, за да видят кой ще отговори. Нашият военен флот не може ли да направи нещо?

— Трябва да проверим — отговори Гън. — Конвенцията от Монтрьо ни разрешава само временно флотско присъствие в Черно море, но в момента разрушителят от клас „Иджис“ „Тръкстън“ изпълнява дежурство там.

— Свържи се с него — нареди Пит. — Искам връзка и с командира на военната база в Безмер.

— Ще помолиш да прелетят над него? — попита Гън.

Пит погледна Джордино многозначително.

— Нещо подобно.

Той прекъсна видеоконференцията, после се зае да уговаря с българската полиция да се свърже с украинската брегова охрана. Във Вашингтон Гън се обади на свой приятел, който беше помощник на началника на военноморските операции, докато Йегър продължаваше да се опитва да проследи „Македония“ и проучваше сателитни снимки. Нещо в снимката на баржата привлече вниманието му и той започна да я проучва под различни степени на осветление и увеличение. И най-накрая го видя. На капака на единия от сандъците имаше надпис с черна боя. Йегър изпробва различни степени на яркост, контраст и увеличение, но не можа да различи буквите.

— Макс — провикна се той, — там ли си?

Отвъд пулта на Йегър се появи холографното изображение на жена. Беше млада и привлекателна, моделирана като неговата съпруга, и го загледа с внимание.

— За теб винаги съм тук — обяви тя с прелъстителен глас. — Вече трябваше да си го разбрал.

— Тази снимка е от твоята база данни — обясни той.

— Показва баржа, натоварена със сандъци. На капака на третия сандък откъм кърмата, при релинга откъм левия борд, се вижда надпис. Виждаш ли го?

— Да, доста размазано, сякаш го гледам от хиляда километра височина.

— Направи всички възможно да ми кажеш какво пише на него.

Макс сбръчка нос, докато суперкомпютърът, който я беше създал, се хвърли да изпълнява задачата. Фотоизображението беше разделено на части и показвано отново и отново по хиляди различни начини, докато един оптически скенер записваше всяка разновидност. Скоро буквите бяха разчетени една по една. След по-малко от минута Макс даде сигнал на Негър.

— Може би ще искаш да съобщиш на началника.

— Какво пише?

— Боеприпаси .

— Не разбрах — каза Йегър.

— Това е на български — Макс го изгледа укорително. — Означава муниции .

Дърк излезе на крилото на мостика, когато корабът навлезе в Йелтефьорд — плавателен канал, дълъг двайсет и две мили, простиращ се на югоизток към полуостров Берген. От двете страни се издигаха остри, покрити със сняг върхове, докато корабът се носеше към града. Слънцето светеше ярко, превръщайки водата в бляскав сапфир, едновременно с това намаляваше хладината на южния бриз.

Някакво боботене привлече вниманието му и той се обърна, за да види хеликоптера, който се приближаваше откъм кърмата. Машината се плъзна над фиорда, прелитайки ниско над „Один“. Дърк не разпозна модела, а регистрационният му номер сякаш беше закрит с лепенки. Той проследи с поглед хеликоптера, който изчезна зад хоризонта по пътя за Берген. После се спусна един етаж по-надолу и влезе в каюткомпанията. В единия от ъглите седеше Джак Далгрен и пиеше кафе. Левият му крак беше във временен гипс и подпрян на един куфар.