Клайв Касслер - Черно море

Капитанът кимна.

— Е, в такъв случай вече няма какво да правим тук.

Литълтън се свърза с „Тавда“ и съобщи, че корабът на НАВПД ще се отдалечи от мястото по желание на руснаците.

Няколко минути по-късно на мостика се появи Самър.

— Защо тръгнахме? — попита тя.

— Защото не искаме да ни застрелят заради някакви ръждясали останки. — Дърк посочи с ръка „Тавда“. — Нашите руски съседи твърдят, че корабът е техен, и изглежда са готови да използват насилие заради него.

Самър поклати глава.

— Не, мисля, че трябва да се спуснем още веднъж. На видеото има нещо, което трябва да видиш.

Тя пъхна флашката в слота на един компютър в задната част на мостика. Дърк и Литълтън застанаха около дисплея, когато се появиха кадрите от „Кентърбъри“. Самър бързо ги превъртя до средата на записа.

— Около трийсет минути след началото се заехме да снимаме каютите откъм десния борд, разположени точно под мостика — обясни тя. — Това е първата от тях.

На видеото се видя вътрешността на мостика, докато подводницата се плъзгаше покрай десния борд. След това се спусна един етаж надолу и се насочи към отворена стоманена врата. Камерата надникна в малкото помещение, показвайки корозиралите останки на метално писалище, порцеланова мивка в единия край и малко нападали по пода отломки. Спря се за малко, след това бавно се обърна и излезе от кабината точно в момента, когато един от водните движители на подводницата вдигна вихрушка от тиня, която изпълни помещението.

— Ето! — Самър спря видеото.

Дърк и Литълтън се спогледаха, после поклатиха глави.

— Нищо не видях — призна си брат й.

— Гледайте към пода близо до страничната преградна стена точно преди тинята да се вдигне.

Самър пусна бавно последния участък от записа.

— Това ли? — Дърк посочи към някакво отражение в ъгъла.

— Да.

Самър спря кадъра и уголеми изображението. Дърк и Литълтън се вторачиха в него и закимаха отново. Не можеха да сбъркат малкия предмет, който проблясваше на пода.

Беше кюлче чисто злато.

Заради големия пластмасов кош, пълен с експлозиви, прикрепен към носа на подводницата, Мансфилд почти не виждаше през наблюдателния купол. Само вдигайки глава и навеждайки се напред на пилотската седалка, можеше да вижда покрай коша кърмата на „Тавда“.

Погледна вдясно от него, където един техник отмяташе точките от контролния списък преди спускането във водата.

— Готови ли сме да действаме? — попита Мансфилд.

— Да, всички системи работят.

Мансфилд се свърза по радиото с палубния екип да започнат спускането. Голямата бяла подводница беше вдигната над кладенеца на изследователския кораб и спусната във водата. Мансфилд отвори баластните цистерни и включи предния сонар. Преди подводницата да стигне морското дъно, вече разполагаше с насочващ се към останките сонарен лъч.

Той се приближи към „Кентърбъри“ откъм кърмата, след това вдигна подводницата покрай огромните бронзови корабни витла, които бяха зарити в морското дъно. Щом стигна до кърмовия релинг, пое напред покрай палубата откъм левия борд. Заради ограничената видимост държеше подводницата доста встрани от корабния корпус. Когато мина край оръдейните кули в средата на кораба, забеляза издигащата се сянка на високите корабни надстройки. Придвижи се към мостика, проучва го известно време, след това слезе още едно равнище по-надолу. Колкото можа по-внимателно спусна подводницата върху металните опори на някогашната палуба от тиково дърво. Пред тях се простираше редица от четири каюти.

Мансфилд кимна на техника.

— Освободи експлозивите тук.

Кромер, московският изследовател, го беше снабдил с груб план на кораба и беше заключил, че най-вероятно сър Лий Хънт е бил настанен в някоя от офицерските каюти под мостика.

С помощта на роботизираната ръка техникът освободи ремъка, обезопасяващ експлозивите, и избута пластмасовия кош върху една от металните подпори. Мансфилд му асистираше, като изтегли подводницата назад от преградната стена. Докато кошът се плъзгаше на мястото си, Мансфилд забеляза слаба светлина близо до горната част на мостика.

Спътникът му се опита да погледне през облака разбъркана тиня.

— Встрани и близо до преградната стена.

Мансфилд погледна сам, за да се увери, после веднага започна да издига подводницата. Минавайки край горната част на мостика, беше пресрещнат от светлините на друга подводница.

Двете плавателни средства се оказаха нос срещу нос, заслепявайки се взаимно със своите диодни прожектори. Мансфилд успя да различи тюркоазения надпис НАВПД върху корпуса на чуждата подводница, а в кабината двама мъже и една жена в тюркоазени гащеризони.