Двете подводници използваха различни честоти за радиовръзка, така че не можеха да общуват пряко.
Мансфилд се свърза със своя кораб майка, за да предаде съобщение до „Один“.
— От кораба на НАВПД отговориха, че подводницата им е забравила нещо в останките, което трябва да прибере. Скоро ще напуснат мястото.
Мансфилд поклати глава.
— Съмнявам се — каза той на втория пилот.
Когато подводницата на НАВПД зави и започна да се спуска откъм десния борд на надстройката, тримата пътници в нея му замахаха приятелски. Руснакът гледаше с отчаяние, после започна да спуска своя плавателен съд откъм лявата страна на надстройката. Върна се при коша с експлозиви, приближи се и увисна над него.
— Активирай часовниковия механизъм.
Техникът протегна роботизираната ръка и отвори капака на малко отделение. Мансфилд приближи подводницата, така че да могат да виждат в него. Вътре имаше часовников механизъм, свързан с взривателя чрез превключвател.
Техникът погледна към агента за потвърждение, след това бръкна вътре с щипците на манипулатора и завъртя ключа. Екранът от течни кристали се освети и започна да отброява зададеното време от двайсет минути.
— Часовниковият механизъм активиран — обяви техникът.
Мансфилд кимна и задейства водните движители. След като се отдалечи от „Кентърбъри“, изпразни баластните цистерни и започна да се издига към повърхността. Когато се озова над останките, забеляза светлините на подводницата на НАВПД от другата страна на мостика на „Кентърбъри“. Изгледа ги със задоволство, докато се отдалечаваше от противниковата подводница и заредените с експлозиви корабни останки.
— Малко по-близо — поиска Самър.
Дърк беше закарал подводницата до вратата на първата каюта откъм десния борд, където Самър разтегна роботизираната ръка докрай. Кюлчето злато, покрито с тънък слой тиня, беше в нейния обсег.
— Не мога да се приближа повече, без да съборя една или две преградни стени. — Дърк вдигна подводницата малко нагоре и я наклони напред, преди отново да доближи носа до вратата за втори път, после я спусна на палубата. В каютата се вдигна нов облак тиня, който принуди Самър да изчака, докато се утаи.
През просветващия облак тя отново разтегна манипулатора, но той отново се оказа къс.
Далгрен забеляза тясна кокалена дръжка да се показва изпод кюлчето.
— Изглежда лежи върху останките от дипломатическо куфарче. Може да се опиташ да го изтеглиш напред.
Самър хвана дръжката с щипците и леко започна да прибира ръката, но дръжката се откъсна от изгнилите остатъци на куфарчето.
— Идеята беше добра на теория. — Тя освободи дръжката и се вторачи в златното кюлче. — Не ми се ще да го оставим на руснаците.
— Трябва ти само нещо като гребло. — Дърк огледа каютата и посочи няколко тънки ръждясали парчета метал. — Опитай с някое от онези парчета там.
Самър използва манипулатора, за да стигне до едно от металните парчета — останка от рамка на легло. Използвайки го като гребло, както Дърк беше подсказал, тя издърпа кюлчето половин метър напред, пусна парчето от рамка, после стисна в щипците на манипулатора кюлчето.
— Взех го.
Дърк започна да отдалечава подводницата от каютата, когато във водата се чу дълбоко боботене. Секунда по-късно бяха ударени от невидима ударна вълна. Подводницата беше оттласната от кораба, блъсна се в релинга, преобърна се и се заби в морското дъно близо до крайцера. Когато наоколо започнаха да падат парчета корозирал метал, подводницата изчезна в облак тиня.
Затъмнената й вътрешност ечеше от съскане, скърцане и електрически аларми, както и от човешки стенания. Самър избърса кръвта от очите си, която беше прокапала от сцепения й скалп, и осъзна, че кабината не е напълно тъмна. Тънка редица от светлини примигваха на пулта за управление близо до щурвала и изпълваха вътрешността с оттенъци на червено и жълто.
Имаше усещането, че парен чук разцепва черепа й, а когато опита да се раздвижи, крайниците й отказаха да се подчинят. Някой тършуваше по дъските на палубата и отмести краката й настрани, предизвиквайки нова агония. Опита се да извика, но се чувстваше твърде замаяна, за да говори. Поокопити се, щом видя, че е брат й, но се сепна, когато видя, че лицето му е червено. Това кръв ли беше, или от осветлението?
— Дръж се, сестричке. Асансьорът идва.
Тя му се усмихна, после потъна в студен, дълбок сън.
Подводницата на Мансфилд стигна до повърхността, когато избухнаха експлозивите. Той и неговият спътник почувстваха само лека вибрация, но видяха как морето близо до тях изригна фонтан от пяна. Подводницата беше вдигната на борда на „Тавда“ и агентът се запъти към мостика.
Читать дальше