Клайв Касслер - Черно море

Дърк се усмихна.

— Е, куцльо, най-сетне те изритаха от лечебницата, а?

— Изразходвах запаса им от обезболяващи и вече нямаше причина да се застоявам там — отговори Далгрен. Неудобството от счупения крак беше очевидно в мрачно присвитите му очи.

— Как е кракът?

— Стига да не се движа, повечето време безчувствен. Лекарят направи каквото можа, но със счупена бедрена кост съм готов за операция на сушата и крак, пълен с желязо.

— Сигурен съм, че ще получиш превъзходна медицинска помощ в Берген. — Дърк посочи Самър, която току-що беше влязла и се насочи към тях, стиснала кожена чанта. Куцаше заради навехнатия си глезен и се опитваше да прикрие голямата синина отстрани на лицето си с пуснатата свободно коса.

— Пристига вторият член на Клуба на ходещите куци — каза Дърк.

Самър поклати глава:

— Да, подводницата се обърна, Джак си счупи крака, а аз си смених физиономията. А ти се измъкваш само с някакви драскотини. Къде е справедливостта?

— Мисля, че когато се обърнахме, той изкриви корпуса на подводницата с глава — подхвърли Далгрен. — Причини повече щети на нея, отколкото на себе си.

— Винаги е бил твърдоглав — каза Самър.

— Но не единствен в семейството — защити се Дърк. — Каква е тази работа с нежеланието ти да оставиш Джак да бъде закърпен в Берген?

— Тъкмо резервирах за нас тримата билети за следобедния полет за Лондон.

— Защо точно Лондон?

— Заради Кралската ортопедична болница, Кралския военен флот и Кеймбриджкия университет.

Дърк и Далгрен се спогледаха в недоумение.

— Добре, аз се предавам и ще попитам. Какво е толкова важно в тези три институции?

— За начало в болницата гостува доктор Стивън Милър, световноизвестен ортопед травматолог от Мънси, Индиана, който по случайност е стар приятел на Руди Гън. По негова молба доктор Милър е готов да сглоби наново крака на Джак веднага щом пристигнем.

Далгрен се усмихна.

— Сбогом, лютфиск [24] Скандинавско ястие от сушена треска, която се омекотява в луга, след това се обелва, обезкостява и вари, докато се превърне в желе. — Б. пр. .

— Много мило от страна на Руди, че се е заел да помогне — каза Дърк. — Предполагам, че Кралският флот не е включен заради Джак?

— Включен е, за да върнем това. — Самър вдигна чантата и я остави на масата с лек звън.

— Да не би да е това, което си мисля, че е? — попита Далгрен.

— Не го е оставяла и за миг — вметна Дърк. — Мисля, че спи с него под възглавницата.

— Не бих искала да го изгубя. — Самър отвори чантата и извади златото от „Кентърбъри“.

— Може ли? — Далгрен протегна ръце.

Тя му подаде кюлчето.

— Прекрасно. — Той опита тежестта му с ръка, после го вдигна към светлината.

Самър се усмихна. Имаше нещо непреодолимо магическо в тежкия жълт минерал, което караше всички, които го докосват, да излъчват детско удивление. Вероятно това беше причината толкова златотърсачи да обръщат света за злато на пясък и късове.

Далгрен почука върху лицевата част на кюлчето с кокалчето на пръста си. Върху нея бяха набити различни цифри и символи.

— Разчете ли тези йероглифи и двуглавото пиле?

— Това не е пиле — отговори Самър. — Всъщност е орел и е гербът на семейство Романови. Придружават го букви на кирилица и датата на производство — октомври 1914.

— Златото на Романови? — попита Дърк.

— Не съм експерт, но доколкото мога да определя, означенията по него сочат, че идва от руската императорска съкровищница.

— Може би това е причината за появата на „Тавда“.

— Руснаците вероятно смятат, че на борда има още злато — каза Далгрен.

— Възможно е — отговори Дърк, — но в историята на „Кентърбъри“, която намерих, не се споменава да е превозвал злато.

Далгрен погледна към Самър:

— Значи искаш да наклеветиш руснаците в Лондон?

— „Кентърбъри“ е британски военен кораб и военен гроб. Трябва да се съобщи на Кралския флот, че руснаците предявяват претенции към него и вероятно ще го взривят на парчета, за да търсят злато.

— Звучи ми като правилна постъпка. Но какво ще кажете за това — Далгрен вдигна кюлчето високо — да го задържим като хонорар за намирането?

— Разбира се, че не може. — Самър грабна кюлчето от ръката му и го сложи в чантата си. — То ще бъде дадено на Кралския флот заедно с координатите на останките.

Джак поклати глава.

— Брей, както винаги светица.

— О, мисля, че мога да оспоря това — намеси се Дърк.

Самър изпръхтя.

— Не се тревожи за мен.