Клайв Касслер - Черно море

Дърк се усмихна.

— Дърк разбира от блус.

Човек веднага виждаше голямата прилика с Дърк Пит, директора на НАВПД. Двамата му приличаха в лице, бяха високи, жилави и силни. Обаче докато Дърк имаше същата черна коса, Самър беше червенокоса. И двамата бяха поели по неговите стъпки в мореплаването — завършиха морско инженерство и океанография, преди да се присъединят към него и Агенцията за подводни изследвания.

— Нещо за докладване от сонара? — попита тя.

— Нищо освен кал и пясък.

Те провеждаха многолъчево сонарно проучване на северния фиорден район на Норвегия, за да изследват някогашните му ледници. Смяташе се, че тези глетчери са се простирали отвъд днешните фиордни канали, оставяйки подводни зони със следи от ожулвания и отломки, когато са се свивали след последния ледников период. Използвайки влачен на буксир сонар, изследователският кораб на НАВПД „Один“ проучваше района, позволявайки на учените да изучават оттеглянето на ледниците, както и промените в световния климат.

— Ще свършим проучването на последната част от координатната мрежа на изследването през твоята смяна.

— Бяха четири дълги, студени и уморителни седмици — отговори Самър. — Ще се радвам, когато свършим с този проект.

— Ако останем още малко тук, скоро ще се наложи да отбягваме айсберги.

Тя махна на Дърк да стане от мястото си, но той поклати глава.

— Не, остават ми още две минути — посочи часовника брат й. — Налей си чаша кафе през това време.

Самър завъртя очи и отиде пред каната с кафе, оставена в ъгъла на пълната с уреди наблюдателна рубка.

— Какво се надяваш да намериш в тези последни две минути? — попита тя, докато си наливаше кафе. — Следи от нов глетчер?

Не получи отговор.

Тя се обърна към Дърк, който беше впил очи в екрана.

— Не, не глетчер, а корабни останки.

Самър се втурна да види как черна сянка се плъзна надолу по екрана. Имаше ясни правоъгълни очертания и заострен нос. От едната страна се простираше тънка сянка.

— Стоманени останки, заседнали вертикално — каза тя. — Изглеждат доста запазени.

Дърк отбеляза местоположението, след това зарови нос в една морска карта, разгъната на масата.

— Трябва да са неизвестни досега останки, защото не са маркирани на картата.

— Дълги са почти сто и петдесет метра — съобщи Самър. — Доста голям плавателен съд.

— Виж това — каза Дърк и посочи малка сянка. — Може да е оръдейна кула.

— Ако е боен кораб, загубата му трябва да е документирана. — Тя му махна да става от стола. — Доста добър резултат за две минутна работа, но все още имаме да довършваме геологическото проучване. Аз поемам оттук.

Дърк стана от мястото си и си допълни чашата с кафе.

— Няма ли да си лягаш?

— По дяволите, не. Първо ще се отбия в корабната библиотека, за да проверя какъв кораб може да е това.

— А след това?

— Ще се опитам да убедя капитана да ни разреши да се гмурнем до останките.

Четири часа по-късно Самър изкара смяната си пред сонара, завършвайки тази последна част от изследваната координатна мрежа без някакви нови геологически открития. „Один“ направи завой и се върна по пътя си в посока на корабните останки. Тъй като корабът на НАВПД беше напред с проучването, Дърк лесно успя да убеди капитана да отделят един ден, преди да поемат за къщи, за да изследват останките.

Дърк се присъедини към Самър пред екрана на сонара, докато правеха няколко прехода над целта, за да съберат подробни изображения на останките и да определят точното им местоположение. В хладния бриз, който духаше на кърмовата палуба, те се срещнаха с мускулестия специалист по подводни технологии Джак Далгрен, който им помогна да приберат влачения на буксир сонар.

— По-студено е от ръцете на моята бивша — подхвърли Далгрен.

Дърк се ухили.

— А на мен ми се струва като Амарило [22] Град в Тексас. — Б. пр. през август.

— И на мен това ми се иска. Какво сега, искате да се гмурнете до останките?

— Морето изглежда спокойно. — Дърк се загледа над корабния релинг. — Хайде да подготвим подводницата, докато капитанът ни закара на позиция.

Час по-късно под потъмняващото небе жълта подводница с формата на електрическа крушка беше спусната зад кърмата. Светлозелените води на Норвежко море се заплискаха над плавателния съд, когато Дърк напълни баластните цистерни. Самър седеше до него зад контролните уреди, а Далгрен се беше вмъкнал на седалката зад тях. Оставиха се на земното притегляне да ги свали до морското дъно, като по време на спускането водата отвън бавно стана черна.