Клайв Касслер - Черно море

— Аз стигнах до същите заключения. Американците са предпазливи, но могат да бъдат предизвикани да действат. Естественото недоверие между Съединените щати и Русия представлява възможност, която трябва да се използва.

— Какво можем да направим?

— Просто трябва да се възпламени искра между тях. Всъщност много скоро може да въвлечем американците. — Хендрикс обясни заплануваното нападение срещу Севастопол.

По лицето на полковника се разля усмивка.

— На това му се вика да удариш право в целта. Със сигурност една от целите на анексията на Крим беше руснаците да запазят черноморското си пристанище.

— В интерес на истината, бих предпочел да ударим Москва.

Маркович кимна. Омразата на Хендрикс срещу руснаците беше равна на неговата.

— Може да предизвикаш опасна реакция — отбеляза той. — Руснаците ще трябва да направят нещо, за да спасят честта си. Може да потопят американски военен кораб, както направиха с ядрената подводница „Скорпиън“ [21] Потъва през 1968 г. с 99 души екипаж по неизяснени причини. — Б. пр. .

Хендрикс се вторачи в него с леден поглед.

— Точно на това разчитам. Американците ще се ядосат. Това ще ги накара да се борят срещу всеки друг опит за руска експанзия в Украйна. Няма да се изненадам, ако само след няколко седмици видим тук американски войски. Тогава, сигурен съм в това, веднъж завинаги ще унищожите сепаратистите.

— С удоволствие — отговори полковникът. — Това е ясен и хитър план. Ти си ни приготвил по-голям подарък от ракетите. Даваш ни надежда за победа.

— Точно това искам.

— Ти си истински приятел на Украйна.

Хендрикс стана и си облече палтото. Маркович го изпрати по стълбите. На вратата полковникът попита:

— Ще се отбиеш ли в Грабово?

— Да. — Хендрикс сведе поглед към земята.

— Бъди внимателен и не пътувай по пътя след смрачаване.

— Много преди това ще се върна на летището в Днипропетровск.

Хендрикс се върна при беемвето, в което го чакаше шофьорът му, оставил двигателя да работи на празни обороти. Той се качи в топлото купе и се загледа през прозореца, докато колата пое на югозапад. След като напуснаха града, се понесоха по простиращи се с километри хълмисти равнини.

След петдесетина километра наближиха град Торецк, където бяха спрени на временен контролен пункт, който бележеше края на държаните от правителството територии и началото на окупираните от сепаратистите земи. Бързо го пуснаха да мине, защото беше невъоръжен бизнесмен от Нидерландия. Беемвето погълна още шейсет и пет километра провинциални пътища, преди да наближи прашния земеделски град Грабово.

Хендрикс, който дремеше досега, изведнъж стана по-внимателен. Следейки местните забележителности, той насочваше шофьора да излезе от града и да поеме по черен път. Вторачен в едно празно поле, което приличаше на всички други, той го накара да спре. Слезе и измина няколкото метра до струпана малка купчина камъни. В основата й бяха разхвърляни отдавна изсъхнали цветя. Вдигна един стрък от земята и навлезе в полето.

Стигна до средата, спря се и вторачи очи в небето. Стоя там почти час, изгубен в друг свят и време. Студеният вятър проникна през дрехите му, но не можа да засегне вече замръзналата му душа. Застанал тук в полето, се чувстваше повече умрял, отколкото жив.

След малко се потупа по джоба на сакото и напипа познатия метален предмет, който му подари троха утеха. Пусна стръка изсъхнало цвете, наведе се и загреба от черната необработена земя. Стиска я, докато го заболя ръката, и я пусна в свещените предели на своя джоб. Устните му се опитаха да оформят думи, някакво проклятие, но вятърът ги отнесе.

Безпокойството му най-накрая изчезна и пречупеният мъж се върна при колата. На бузата му съхнеше самотна сълза.

Самър Пит разтърси коси, докато се приближаваше към наблюдателната рубка на „Один“. Макар вратата да беше затворена, от малкото помещение се носеше блус соло от китарата на Джо Бонамаса. Когато отвори вратата, Самър завари своя брат близнак, Пит-младши, седнал пред екрана на сонара да отмерва ритъма с крак.

Тя влезе и той безгрижно намали звука на колонката на масата.

— Какви ги вършиш? Ще събудиш рибата от тук до Северния полюс.

Той потисна една прозявка.

— Трябваше ми енергийна инжекция, за да мога да довърша смяната си.

Дърк погледна към часовника на преградната стена и видя, че остават няколко минути до четири сутринта.

— Можех да се досетя, че ще поемеш по този път, когато татко ти даде назаем своята колекция от музика на Ерик Клептън.